Безумна луна
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- ISBN: 9786191501281
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безумна луна». Краткое содержание книги:
Откакто през пролетта един черен маг предизвика гангстерска война за контрол върху разпространението на дрога, сътрудничеството на единствения практикуващ магьосник в Чикаго, Хари Блекстоун Копърфийлд Дрезден, с Отдела за специални разследвания на полицията е секнало, а с него и доходите му. Повече от месец основният му работодател (и близък приятел), лейтенант Карин Мърфи, не го е търсила за консултации. Дали защото е изгубила доверието му, или защото чудовищата са обявили стачка?
През есента обаче стават поредица убийства, извършени по пълнолуние, и Карин търси съдействието на магьосническия еквивалент на Филип Марлоу. На местопрестъпленията са открити следи от лапи, а жертвите са разкъсани на парчета. Върколаците съществуват ли? Върколаци, които скачат през прозорци и нападат гангстерски телохранители в недовършен строеж на увеселителен клуб. Сдъвкано тяло насред локва кръв на грубия под. И още — хексенволфи, ликантропи, лугару, термоморфи…
Полудял агент, който вади пистолет и стреля на месо. Малко в стил кунгфу, малко в стил уестърн и няколко съвсем сериозни заплахи. Дотук… нищо повече от най-обикновен работен ден за единствения истински магьосник на Чикаго. Но както винаги при срещи със създания от Небивалото, нищо не е такова, каквото изглежда. Е, защо се учудвате тогава, че Хари Дрезден не може да си намери приятелка?
Аз се метнах назад и треснах вратата след себе си. Чу се тежко тропане, когато те се блъснаха в нея. Забелязах някакво движение отдясно и легнах долу, миг преди Хендрикс да натисне спусъка. Пушката изригна пламъци, придружени със силен рев, и проби във вратата зад мен дупка с размерите на главата ми. Чувах също Паркър да ръмжи някъде отзад в мрака, промъкнах се напред, зад каросерията на някаква кола и хукнах наведен към задния край на сервиза.
Отвън се разнесе гърмежът на десетина двигателя и острите звуци на изстрели. Явно, «Уличните вълци» се бяха върнали.
Запрепъвах се в мрака, като се опитвах да не вдигам шум, за да не дам шанс на някой да стреля по мен. Вратата рязко се отвори и нахлу поток от слаба светлина, която не ми помогна много. Чуха се виковете на много хора.
Стигнах до задния ъгъл и се свих там. След това грабнах нещо, което се оказа кутия с инструменти. Извадих от нея тежък гаечен ключ и го стиснах здраво в ръка. Бях сам. Болеше ме много, че бях използвал твърде много от магическите си сили, докато бях под влиянието на отварата, и нищо не беше ми останало за хвърляне сега. Освен ключа в ръката ми, бях напълно обезоръжен. Навсякъде в сервиза около мен кънтяха изстрели, викове и удари на месо, докато животните се бореха за контрол върху джунглата. Беше само въпрос на време някой от тях да се спъне в отслабения и изтощен магьосник, наречен Хари Дрезден.
Нека някой ми каже сега: «От трън, та на глог».
Глава 24
Не можеше да бъде по-лошо, помислих си аз. Свит в ъгъла, стиснал в ръка ключа като детско мече, без изход навън и със съзнанието, че магиите ми са изчерпани.
Странно, но това ме смущаваше много повече от предстоящата ми смърт. Много повече. Смъртта е нещо, което се случва на всеки — само дето настъпва по различно време. Знаех, че в крайна сметка ще умра. По дяволите, знаех дори, че ще умра по отвратителен начин. Но никога не съм си мислил, че магията ми ще се провали. По-точно никога не съм допускал, че аз ще я проваля. Бях се изчерпал и тялото ми не искаше да приведе в действие силите, които бях свикнал да командвам. Вероятно е трябвало да започна с нещо по-дребно, отколкото голямата и тежка телекинеза, но имаше достатъчно данни, че съм изгорил някаква вътрешна мрежа. И тя може дори да не се възстанови никога.
Това беше загуба на идентичност. Аз съм магьосник. Това е повече от професия и от титла. Магьосничеството е в корена на моето съществуване. Отношението ми към моята магия, начинът, по който я използвам, и нещата, които правя, ме определят, оформят и мотивират.
Докато смъртта танцуваше над бетонния под, си мислех такива неща и се вкопчвах в тях като моряк в потъващ кораб, който се опитва да не обръща внимание на бурята, която го е разрушила. От моето жалко скривалище отбелязвах странични детайли. Марконе се втурна към една от вратите на сервиза, но бе прикован долу от стрелбата на част от «Уличните вълци». Хендрикс се присъедини към него и миг по-късно моторът на един камион изрева, блъсна вратата на автосервиза и излезе на чакълестия паркинг. Хендрикс стреля няколко пъти към сервиза от каросерията на камиона, а «Уличните вълци» го обсипаха с куршуми, докато се отдалечаваше.
Истинската битка обаче се водеше между тях и агентите на ФБР.
Битката беше главно стрелба. Дентън беше въоръжен служебно с автомат, който приличаше на узи[23]. С един откос той преряза трима от ликантропите, когато се показаха на вратата, и придружен от двата едри вълка, се втурна в тъмната му вътрешност. От сенките се разнесоха крясъци и диво ръмжене и чух, че още ликантропи загиват, разкъсани на парчета от огромните вълци, които преди това бяха агентите Бен и Уилсън. Паркър изкрещя някакви неразбираеми от ярост заповеди. Дентън извади от сакото си нов пълнител за автомата «узи» и забелязах нещо на корема му, което запомних за в бъдеще, ако въобще имаше бъдеще.
Гледах убийствата и се криех, молейки се да се появи възможност да се измъкна през вратата, преди Дентън или Паркър да са ме открили. Това продължи цяла вечност. С някаква разумна част от мозъка си осъзнавах, че са само секунди, но ми се виждаха като дни. Бях ужасен, главата и тялото ми ме боляха и не можех да използвам магия, за да се предпазя.
Чух някакъв шум до глезена си и сърцето ми се качи в гърлото. Отдръпнах се рязко от мястото. Шумът продължи като непрекъснато драскане. Забелязах, че в този ъгъл подът е от груба пръст и натрошен бетон, а основата е дефектна. Драскащият звук идваше от долната част на стената, където пръстта се местеше и движеше.