Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
В 06:10 часа подводницата навлезе в настъпателното мъртво вълнение на стотина метра от лявата кърма на „Каприкорн“. Лодка прекара въже до нея и в порядъка на двайсет минути „Сафо II“ бе качена върху кърмовата рампа на плаващата й база. След като бе застопорена и здраво завързана, люкът бе отворен и оттам излезе Удсън, последван от четиримата оцелели членове на екипажа му.
Удсън се изкачи на горната палуба, където го чакаше Пит. Очите му бяха зачервени от безсъние, лицето му, с набола брада, имаше сивкав цвят, но той успя да разтегли устни в тънка усмивка, когато Пит му набута чаша с димящо кафе в ръката.
— Не знам на какво повече се радвам, на теб или на кафето — рече той.
— В съобщението си намекваш за убийство — започна Пит, подминавайки всякакви поздрави.
Удсън бавно отпи от кафето и се обърна да погледне мъжете, които внимателно изваждаха тялото на Мънк през люка на подводницата.
— Да не говорим тук — тихо каза той.
Пит му направи знак да отидат в каютата му. Още със затварянето на вратата, без да губи време, той го подкани:
— Е, хайде, разказвай.
Удсън се отпусна тежко на леглото на Пит и потърка очи.
— Няма много за разказване. Получих съобщението за телевизионната камера в момент, когато обикаляхме на около осемнайсет метра от морското дъно и запоявахме отворите на десния борд на палуба В. Отидох на кърмата, за да проверя какво става и заварих Мънк да лежи на пода с хлътнало ляво слепоочие.
— Имаше ли някакви следи, които да подскажат какво е причинило удара?
— Очебийни като носа на Пинокио — отвърна Удсън. — Парченца кожа, кръв и косми бяха полепнали по ъгловия ръб на предпазния кожух на генератора.
— Не съм запознат с оборудването на „Сафо II“. Къде е монтиран той?
— На стената на десния борд, на около три метра от кърмата. Защитният кожух е поставен на петнайсет сантиметра над пода за по-лесен достъп за поддръжка на генератора.
— В такъв случай вероятно е било нещастен случай. Мънк може да се е спънал и падайки, да си е ударил главата в ръба.
— Може, но краката му тогава щяха да са в обратната посока.
— Какво общо имат краката му тук?
— Те сочеха към кърмата.
— Е, и?
— Нима не разбираш? — нетърпеливо попита Удсън. — Мънк трябва да е вървял към носовата част, когато е паднал.
Мъглявата картина в съзнанието на Пит започна да се прояснява. И той видя детайла от мозайката, който не пасваше.
— Кожухът на генератора се намира на стената на десния борд, значи дясното слепоочие на Мънк е трябвало да бъде сплескано, а не лявото.
— Позна.
— Какво е причинило неизправността на телевизионната камера?
— Неизправност нямаше. Някой беше метнал кърпа за лице върху обектива.
— Ами екипажът? Къде се намираше всеки един от членовете му?
— Аз боравех със струйника, а Сам Мъркър бе поел ролята на лоцман. Мънк беше станал от таблото с апаратурата, за да иде при накрайника, който е разположен на кърмата. Ние бяхме втората вахта. Първата включваше Джак Донован…
— Русият младеж ли, строителният инженер от Океанографския технически институт?
— Точно той. И още, лейтенант Лиън Лукас, техникът по спасителните операции, назначен от Военноморските сили, и Бен Дръмър. Те и тримата спяха в леглата си.
— Не следва непременно, че някой от тях е убил Мънк — каза Пит. — Каква ли е била причината? Човек не убива току-така някого в ситуация, от която не може да се избяга — на четири хиляди метра под водата, без да има някаква подбуда.
Удсън сви рамене.
— Ще трябва да повикаш Шерлок Холмс. Аз знам само това, което видях.
Пит продължи да прави догадки:
— Мънк може да се е извъртял, когато е падал.