Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
— Как се изпомпва мократа стомана от резервоара?
— Ще го илюстрирам с друго сравнение. Огромното налягане на такава дълбочина действа върху алуминиевия резервоар като натиск на туба за паста за зъби и изстисква спойващата субстанция през струйника в отвора, който трябва да се покрие.
Дана направи знак за следващия диапозитив.
— Ето тук виждаме изрезка от скица на морето, изобразяваща надводните плаващи бази и подводниците, струпани около кораба на дъното. В операцията по изваждането са включени четири, управлявани от хора, подводни съда. „Сафо I“, подводницата, която, вероятно помните, бе използвана в експедицията „По течението Лорелай“, понастоящем натоварена със задачата да „закърпи“ десния борд на корпуса, разцепен от айсберга, и носа, разбит от котлите на „Титаник“. „Сафо II“ — по-новата и усъвършенствана подводница от аналогичен клас — ще уплътнява по-малките отвори, като отдушниците и страничните илюминатори. Подводницата на Военноморските сили „Сий Слъг“ има задачата да отстранява ненужните остатъци, между които мачтите, такелажа и кърмовия комин, паднал върху лодъчна палуба. И накрая подводницата „Дийп Фадъм“, собственост на нефтената компания „Уран“, която ще монтира предпазните вентили върху корпуса и кърмовата надстройка на „Титаник“.
— Моля ви, доктор Сийграм, бихте ли ни обяснили целта на вентилите?
— Разбира се — отвърна Дана. — Когато разбитият параход започне да се издига към повърхността, въздухът, който е бил всмукан във вътрешността му, ще започне да се разширява с намаляването на налягането върху външността му. Ако не бъде непрекъснато изпускано вътрешното налягане, твърде е вероятно „Титаник“ да се пръсне на парчета. Вентилите в случая ще предотвратят това гибелно произшествие.
— Значи НЮМА възнамерява да използва сгъстен въздух, за да издигне потъналия кораб, така ли?
— Да. Поддържащата плаваща база „Каприкорн“ има два компресора, които са в състояние да заменят водата в корпуса на „Титаник“ с достатъчно въздух, за да го издигнат нагоре.
— Доктор Сийграм? — долетя друг неопределен глас. — Аз представлявам „Сайънс Тудей“. Случайно научих, че налягането на водата там, където се намира „Титаник“, е над хиляда и триста килограма на квадратен сантиметър. Знам също, че най-обемният въздушен компресор, който съществува, може да подава само деветстотин килограма. Как смятате да преодолеете този диференциал?
— Главният агрегат на борда на „Каприкорн“ изпомпва въздуха от повърхността чрез заякчена тръба към вторична помпа, която е разположена в средната част на разбития кораб. На вид вторичната помпа прилича на радиален самолетен двигател с няколко бутала, излизащи лъчево от централната главина. И още, ние използвахме огромното налягане на морската бездна, за да задвижваме помпата, която е захранвана също така и от електричество, и от въздушното налягане, идващо отгоре. Съжалявам, че не мога да ви дам по-задълбочено описание, но аз съм морски археолог, а не корабен инженер. Но по-късно днес адмирал Сандекър ще бъде на разположение и ще отговори на техническите въпроси с по-големи подробности.
— А какво ще кажете за дънното всмукване? — продължи да настоява гласът от „Сайънс Тудей“. — След като толкова години е стоял забит в тинята, „Титаник“ няма ли да е сраснал с дъното?
— Ще е сраснал, наистина. — Дана направи знак за осветлението. Лампите светнаха и тя примигна няколко пъти от ярката светлина, докато разпозна накрая задалия въпроса мъж. Той беше на средна възраст, с дълга кестенява коса и с големи очила с телени рамки.
— Когато бъде изчислено, че корабът има достатъчно въздух, за да бъде повдигнат към повърхността, въздушният тръбопровод ще бъде откачен от корпуса и приспособен да вкара електролитен химикал, обработен от фирмата „Майърс-Ленц“, в дънната утайка около кила на „Титаник“. Получената реакция ще предизвика молекулите в тинята да се разпаднат и да образуват възглавница от мехури, която ще премахне триенето и ще позволи на огромния корпус да се изтръгне от всмукателните сили.
Друг мъж вдигна ръка.
— Ако операцията мине успешно и „Титаник“ започне да се издига към повърхността, няма ли вероятност да се прекатури? Четири хиляди метра е дълъг път за едно небалансирано тяло от четирийсет и пет хиляди тона да се задържи изправено.