Да извадим „Титаник“
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Да извадим „Титаник“». Краткое содержание книги:
Уорън Никълсън се размърда притеснен на стола си, като избягваше да срещне святкащите очи на Сандекър.
— Съзнавам, че е трудно да го приемете.
— Това е меко казано — изръмжа Сандекър. — Я си представи, че онзи си е наумил ново убийство?
— Това е вероятен риск, който сме предвидили.
— „Който сме предвидили“ — повтори като ехо Сандекър. — Много ти е лесно на теб да си седиш в щаба на ЦРУ и да говориш така, Никълсън. Ама не ти си там долу, затворен в подводница на хиляди метри под водата, и да се питаш дали мъжът до теб няма да ти пръсне мозъка.
— Сигурен съм, че това няма да се повтори — равнодушно каза Никълсън.
— Защо си толкова сигурен?
— Защото професионалните руски агенти не извършват убийство, освен ако не е абсолютно наложително.
— Руски агенти…? — Сандекър загледа втрещен и с пълно недоверие Никълсън. — Какви, за бога, ги приказваш?
— Така е. Хенри Мънк е бил убит от таен агент, който работи за Съветското военноморско разузнавателно управление.
— Не можеш да си толкова категоричен. Няма доказателства…
— Да, стопроцентово няма. Може да е бил някой друг, който да е имал зъб на Мънк. Фактите обаче навеждат към платен от руснаците таен агент.
— Но защо точно Мънк? — недоумяваше Сандекър. — Той беше специалист по уредите. Каква заплаха е могъл да представлява за един шпионин?
— Подозирам, че Мънк е видял нещо, което не е трябвало да види и затова са му запушили устата — отвърна Никълсън. — Но това е само половината от нещата, тъй да се каже. Видите ли, адмирале, оказа се, че не един, а двама руски агенти са внедрени във вашата операция по изваждането на парахода.
— Не го вярвам.
— Ние сме в шпионската дейност, адмирале. И разкриваме точно такива неща.
— Кои са те? — поиска да узнае Сандекър.
Никълсън сви безпомощно рамене.
— Съжалявам, но това е всичко, което знам. Нашите източници откриха, че те действат под кодовите имена Сребро и Злато. Но за истинската им самоличност нямаме никаква представа.
Погледът на Сандекър стана суров.
— Ами ако моите хора ги разкрият?
— Надявам се, че ще ни съдействате, поне засега, и ще им наредите да си мълчат и да не предприемат никакви действия.
— Тия двамата могат да саботират цялата операция.
— Ние изключително много се осланяме на предположението, че заповедите им не включват разрушителни акции.
— Това е лудост, чиста лудост — възнегодува Сандекър. — Проумяваш ли какво искаш от мен?
— Преди няколко месеца президентът ми зададе същия въпрос и отговорът ми продължава да е същият: не, не проумявам. Ясно ми е, че намеренията ви не се свеждат единствено до изваждането на парахода, но президентът не счете за редно да ме посвети в действителната причина, която стои зад вашето зрелище.
Сандекър стисна зъби.
— Да речем, че се съглася с теб. Тогава какво?
— Ще ви държа в течение за всяко ново разкритие. И когато му дойде времето, ще ви дам зелена светлина, за да арестувате съветските агенти.
Адмиралът помълча известно време, а когато заговори, Никълсън долови страховита сериозност в гласа му.
— Добре, Никълсън, ще ти се доверя. Но бог да ти е на помощ, ако там долу стане някакъв нещастен случай или ново убийство. Последствията ще бъдат много по-ужасни, отколкото изобщо можеш да си представиш.
43.
Мел Донър прекрачи прага на входната врата на Мари Шелдън; целият му костюм беше в пръски пролетен дъжд.
— Надявам се, това да ми е за урок, та друг път да си държа чадър в колата — каза той, докато изваждаше носната си кърпа, за да изтръска с нея капките.
Мари затвори вратата и го погледна с любопитство.
— Някакво пристанище по време на буря, така ли, хубавецо?
— Моля?
— Както ви гледам — с тих и неясен глас продължи Мари, — изпитали сте нужда от покрив, докато спре дъжда, и съдбата благосклонно ви е посочила моя.
За миг Донър присви очи, но само за миг, после се засмя.
— Извинете, казвам се Мел Донър. Приятел съм на Дана. Тя вкъщи ли си е?
— Знаех си, че непознат мъж да моли на вратата ми е нещо прекалено хубаво, за да е истина. — Жената се усмихна. — Аз съм Мари Шелдън. Седнете и се разположете удобно. Отивам да повикам Дана и да ви направя кафе.
— Благодаря ви. Кафето винаги е нещо като победител.