Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Тя млъкна, съзряла ококорените очи на Шанвах. Младата жена бе спряла да я слуша и я зяпаше с отворена уста. Миризмата ѝ се бе променила драстично, изпълнена със засилващ се ужас и мъка, а очите ѝ бяха започнали да се пълнят със сълзи. Досега никога не бе проявявала толкова емоции.
— Какво толкова казах? — попита Рена.
Шанвах продължаваше да я гледа, като мърдаше безмълвно устни, сякаш имаше нужда да ги раздвижи, преди да произнесе думите.
— Учителят Енкидо е мъртъв? — попита тя.
Рена кимна и Шанвах нададе продължителен вой. Той продължи, докато ѝ секна дъхът, и тя се закашля, ридаейки.
Сълзите се затъркаляха по лицето ѝ и тя непохватно затършува в закачената на колана ѝ торбичка, докато накрая не извади мъничко стъклено мускалче, което се изплъзна от треперещите ѝ пръсти.
Рена го улови във въздуха, преди да е паднало на земята, и ѝ го подаде, но Шанвах не посегна да го вземе.
— Моля те — рече тя, — улови ги, преди да са се изгубили.
Рена я изгледа учудено.
— Кое да уловя?
— Сълзите ми! — проплака момичето.
Молбата беше доста странна, но Рена беше виждала красиянките да го правят, когато бяха дошли да приберат мъртъвците си след Новолуние. Тя отвори мускалчето и погледна към заострения му ръб, който беше идеален за улавянето на плъзгаща се по бузата сълза. Пристъпи по-близо, улови една, преди да е паднала, и плъзна ръба на мускалчето по пътеката ѝ.
Шанвах ридаеше все по-силно, сякаш нарочно се потапяше в емоцията единствено с тази цел. Колкото и да беше бърза, Рена трудно успяваше да навакса. Шанвах напълни две мускалчета, преди да се успокои.
— Какво се случи с демона? — попита тя, когато всичко свърши.
— Убихме го — отвърна Рена.
— Сигурна ли си? — настоя Шанвах, улавяйки я за ръката.
— Аз лично му отрязах главата — рече Рена.
Шанвах отстъпи назад; Рена никога не я беше виждала толкова съсипана, а само преди няколко седмици я беше пребила до безсъзнание.
— Благодаря ти — каза красиянката.
Рена кимна и реши най-добре да не споменава, че самата тя се беше била с Енкидо при първата им среща.
Достигнаха Анокх Слънце в първата утрин на Новолунието. Арлен ги поведе надолу към гробницата на Каджи и те се захванаха да подготвят камерата.
Застинал в тъмата под пясъците, Анокх Слънце бе древно и потайно място със силна магия. Арлен протегна пипалата на своята магия, за да се слее с нея, и веднага почувства как градът оживява като продължение на собственото му тяло. Той завибрира от енергия, зареждайки го със сила за приближаващите изпитания.
Джардир отправи молитва към Еверам и Арлен потисна цинизма си дотолкова, че да наведе главата си и учтиво да го изчака да свърши. Можеше да види искрената вяра в аурата на красиянците и силата, която им даваше тя.
Вярата сияеше дори в аурата на Рена, въпреки всичко, което ѝ бе причинено в името на Канона.
О, нощ, толкова ми се иска да изпитвам същото.
Останалите в стаята бяха убедени, че са участници във великия план на Създателя. Единствено Арлен беше наясно, че всичко се решава на момента.
— Достатъчно — рече най-накрая той, когато повече не можеше да изтърпи продължаващите сякаш цяла вечност напеви. — Нощта наближава. Заемете местата си и не вдигайте шум.
Джардир го погледна раздразнено. Слънцето още не беше залязло, но въпреки това кимна с глава. Не беше време за спорове.
— Пар’чинът изрече мъдри слова.
Шанджат и Шанвах бяха издълбали в стената укритие, от което да подготвят засадата си, а Арлен го беше оградил с маскировъчни защити. За демонските очи стената щеше да изглежда непокътната.
Рена извади невидимото си наметало и застана от едната страна на малкия вход към гробницата. Арлен застана срещу нея, като прекъсна връзката си с магията на Анокх Слънце, за да не бъде усетен от ядронските князе.
Следващият час, прекаран в пълно мълчание и неподвижност, беше най-дългият в живота му. В един момент дори му се прииска да бяха продължили с молитвите.
Нощта настъпи, но демоните не нападнаха веднага. Арлен знаеше, че поема риск, но след като мина цял час, той повече не можеше да търпи и се откри за магията на Анокх Слънце, като протегна сетивата си във всички посоки в търсене на някакви признаци за близостта на врага.
Те бяха отвън. О, нощ, и бяха хиляди.
Мисловните демони бяха проникнали в съзнанието му. Познаваха разположението на града и знаеха точно къде се намира гробницата на Каджи.