Черепният трон

— Така е по-добре — призна пар’чинът, след като се материализира. — Но ти стреляш право напред, както с късия лък. Което е добре при близък бой, но изстрелът ще има повече мощ и обхват, ако пуснеш стрелата по дъга.

— Аз ще я науча — каза пар’чиновата дживах.

Джардир очакваше Шанвах да възрази, но тя само кимна.

— Колкото до теб… — каза пар’чинът, обръщайки се към Шанджат.

Мъжът хвърли лъка на земята.

— Не ми трябва това оръжие за страхливци. Копието ми е достатъчно.

— Предполагам, че накрая ще се стигне само до копия и юмруци — съгласи се пар’чинът, — но тук е заложено много повече от личната ти слава, Шанджат. Ако ще защитаваш господаря си, трябва да можеш да стреляш.

— За един ден ли трябва да се науча? — попита Шанджат. — Гордея се, че съм добър воин, пар’чине, но не чак толкова.

— Не е необходимо.

Пар’чинът вдигна един от кръстатите механични лъкове, които предпочитаха северняшките жени. Той имаше дървен приклад, обкован със стомана, като големите лъкове, и навиващ механизъм. „Тетивата“ представляваше усукана тънка жица.

Шанджат също разпозна устройството.

— Женско оръжие? После ще поискаш да танцувам с воали пред алагаите!

Пар’чинът не му обърна внимание; вдигна един тежък щит със закована върху дървото защитена стомана и го облегна на стената. После прекоси стаята и застана до Шанджат. С два пръста опъна дебелата тетива назад, докато тя не щракна, и зареди една стрела.

— Ето така — рече той; облегна дългото рамо на оръжието върху рамото си, изравни го със земята и се прицели. После подаде лъка на Шанджат, който го нагласи така, както му бе показано.

— Дръж пръста си на спусъка, докато не си готов да стреляш — каза пар’чинът. — Прицели се в линиите по ръба, застани устойчиво и натисни.

ДРЪН! Лъкът отскочи ѝ така изненада Шанджат, че той отстъпи назад.

— Пропуснах — рече той.

Срамът обагри аурата му, но бе все така непоколебим, когато върна оръжието на Арлен.

— Така ли? — попита пар’чинът.

Шанвах за миг се озова в другия край на стаята и вдигна щита, за да го огледа. Всички видяха пръста ѝ, който промуши през дупката.

— Пробит е изцяло.

Тя се обърна да огледа стената, след което отстъпи встрани, за да могат всички да видят забитата в каменната стена стрела.

— Кълна се в брадата на Еверам! — каза Шанджат и погледна с уважение оръжието.

Опита се да издърпа тетивата назад, както бе направил пар’чинът, но колкото и да беше силен, не успя.

— Навий го.

Пар’чинът посочи механизма.

Шанджат го завъртя с нарастващо раздразнение. Накрая оръжието изщрака и той се обърна към пар’чина.

— През това време вече щях да съм хвърлил три копия.

Пар’чинът кимна.

— И щеше да останеш без копия. Не се притеснявай за издърпването. При нощната ти сила няма да имаш нужда от механизма.