Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
Мозъците постояха мълчаливо известно време, проучвайки защитите, а буцестите им черепи пулсираха, докато общуваха безгласно помежду си. Арлен усещаше вибрациите във въздуха, но мисловните му защити ги превръщаха в нищожно жужене.
Внезапно мозъците се обърнаха с гръб към саркофага и леко приклекнаха. Чуканчетата от нещо, което някога е било опашка, се повдигнаха, и с противно жвакане демоните изпуснаха фонтани от черни мазни изпражнения.
Вонята в стаята беше непоносима. Очите на Арлен смъдяха и сълзяха, а дробовете му сякаш пламнаха. Завидя на красиянците заради воалите, но се съмняваше, че от тях има голяма полза. Рена притисна ръка към устата си, за да не повърне, и през маскировката ѝ преминаха леки вълни, но ядроните, съсредоточени върху саркофага, не ги забелязаха.
Мисловните демони бяха обгърнати от светлината на магията си, много по-ярка от тази на мимика, който притежаваше повече енергия от всички останали демони. Но ядронските князе контролираха напълно силата си и не изгубиха и капчица от нея, докато изхвърляха екскременти. Фонтанът не съдържаше магия, той просто покриваше защитите и блокираше силата им. Сиянието им постепенно помръкна и изчезна. Противната маса бързо изсъхна и се втвърди.
Арлен се напрегна. Моментът почти бе настъпил. Успокои треперещите си ръце и се приготви да даде знак. Втора възможност нямаше да получат.
Възпря го хрущенето на нокти в преддверието. Изведнъж мозъците се изправиха, отдалечиха се от саркофага и коленичиха до стената, забили нокти в пода и оголили вратове. В стаята влезе друг мозък. Един от коленичилите се намираше толкова близо до Рена, че ако пожелаеше, тя можеше просто да протегне ръка и да го докосне. Друг се намираше на едно копие разстояние от мястото, където Шанвах бе коленичила, пазейки изпадналия си в безсъзнание баща.
На външен вид новият демон не се различаваше особено от останалите; беше също тъй дребен и слаб, с остри като игли зъби и нокти, които изглеждаха също толкова чупливи, колкото и лакирания нокът на анжиерска благородничка.
Но силата, която притежаваше този демон, беше потресаваща. Повече, отколкото Арлен бе усещал някога в живо същество, равняваше се на великозащитата на Хралупата. Не беше колкото енергията на останалите шестима, но почти я достигаше. Арлен знаеше, че ядронските князе имат някаква йерархия, която се основаваше на възрастта и силата, но беше ставал свидетел единствено на проявата на неохотно уважение, не и на открито подчинение. Този ядрон сигурно беше наистина стар и много силен, за да накара останалите да се залепят за стените и да оголят вратове.
Дали бе достатъчно силен, за да ги забележи въпреки прикриващите защити? Арлен се напрегна, готов да се хвърли напред при най-лекия намек, че са открити. Отново почувства паренето в гърдите си, но не посмя да си поеме дъх, защото отправилият се към саркофага демон тъкмо минаваше покрай него.
Черепът му запулсира и мимикът веднага се раздвижи; сграбчи тежкия каменен капак с ноктите си и го захвърли настрани. Могъщият мозък подскочи с изненадваща грациозност и сила, кацна върху тесния ръб на саркофага и погледна към мумифицираното тяло на най-опасния враг на неговия вид. После приклекна, закърнялата му опашка се повдигна и оголи ануса му.
И точно в този момент Джардир, който се криеше в ковчега, увит в невидимото си наметало, нанесе своя удар.
Още преди демонът да се осъзнае, красиянецът бе забил Копието на Каджи между краката му и го повдигна във въздуха. В същия момент Короната му се задейства, като го обви в непробиваема стена от енергия, и той изскочи навън и нанесе нов удар.
— Сега! — извика Арлен и се нахвърли върху най-близкостоящия демон, последван от Рена и Шанвах.
Рена отряза с един удар главата на мишената си; големият ловен нож на баща ѝ премина през кльощавия врат като касапски сатър през пиле.
Шанвах също нанесе поразяващ удар, копието ѝ прониза ядронския княз в сърцето и тя го завъртя, за да разкъса органа на парчета. Мозъците можеха да изцеляват почти всяка своя рана с ужасяваща скорост, но дори те бяха безсилни пред смъртоносния удар.
Мозъкът тъкмо се обръщаше към Арлен, когато той го сграбчи за рогата и рязко завъртя главата му. Демонът се свлече на земята със счупен врат, но съществото можеше да изцели дори такава ужасна рана, затова Арлен затисна гърдите му с крак и продължи да извива главата му, докато кожата и жилите не започнаха да се късат. Накрая с рев откъсна главата от тялото.