Черепният трон
- Автор: Бретт Питер В.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черепният трон». Краткое содержание книги:
— Изпражнения на мисловен демон. — Дори пар’чинът беше позеленял. — Най-гадното е, че те ядат само мозъци. Затова е и тоя мазен, хлъзгав вид. Залепват към всичко, до което се докоснат.
— Горят ли? — попита Джардир.
— Аха — отвърна пар’чинът, — но…
— Няма да оставя праотците ми в този вид, пар’чине — каза Джардир.
— Ще ги оставиш — отсече пар’чинът. — Може би си прав и ядроните няма да ни надушат, но със сигурност ще забележат, ако изгорим малката им изложба. Връщаме се обратно. Веднага. Ще ги изчакаме да дойдат право при нас и тогава ще им го върнем.
Джардир искаше да възрази. Всяка жилка в тялото му копнееше да изчисти безчестието от светите си предци. Но пар’чинът беше прав. Единственият начин бе да накара алагаите да платят скъпо за обидата.
Арлен продължаваше да усеща стягане в гърдите си и трябваше да си напомня да диша. Не посмя да се докосне до силата на Анокх Слънце, за да научи нещо повече за враговете си. Вече течеше третата нощ от Новолунието и звуците от разрушението се бяха приближили дотолкова, че всички имаха усещането, че камерата всеки момент ще се срути. Внезапно какофонията спря и единственият шум, който се чуваше, беше от сипещия се върху тях прах.
И без да използва магията си, Арлен почувства приближаването на мисловния демон. И то не един, а много. Щяха да са твърде много, ако на тяхна страна не бяха изненадата и всичко останало. А може би дори и така.
„Създателю — помисли си той, макар да се почувства като глупак, — ако наистина съществуваш, сега е моментът да се намесиш.“
Отговор, разбира се, нямаше. Арлен и без това не го беше очаквал, но за пръв път в живота си щеше да се радва, че е сбъркал.
Рена избърса потни длани в тясната си риза и раздвижи пръстите си. Ръката ѝ непрекъснато се плъзгаше към колана и докосваше дръжката на затъкнатия в него нож.
В другия край на стаята Шанджат промени позата си и стисна дръжката на копието. Единствено Шанвах не проявяваше никакви признаци на безпокойство. Не беше помръдвала от часове и аурата ѝ беше толкова еднообразна, че ако не бяха отворените ѝ очи, Арлен спокойно би могъл да си помисли, че спи.
Отвън се разнесе съскане и звук от драскане; демоните разваляха защитите, които им пречеха да влязат. Арлен погледна към защитите за невидимост, които прикриваха засадата, чудейки се дали ще са достатъчни. После активира собствените си защити и видя как Рена се увива здраво в наметалото си.
Грамадният камък се взриви с грохот и засипа стаята с отломки. Рена извика изненадано, но тъй като се намираше встрани от входа, не пострада. Останалите не извадиха такъв късмет. Шанвах успя да вдигне щита си навреме, но ударната вълна я събори на земята. Голям каменен къс удари Шанджат по главата и той се свлече на пода. Шанвах успя да го подхване навреме и да го издърпа на сигурно място под защитите за невидимост, но беше пределно ясно, че той нямаше да може да участва в битката.
От тавана все още се сипеше прах, когато в стаята се появи един мимик, като се стече по пода като река. На обикновена светлина щеше да изглежда като врящ катран, но пред защитеното зрение искреше с ядронска магия. Всички се напрегнаха в очакване да разберат дали са разкрити. Усещането се появяваше винаги когато се криеха зад магията и се чудеха дали това няма да е моментът, в който ядроните ще разкъсат воала. Арлен усети как гърдите му се стегнаха и се насили да диша.
Но дори да ги беше усетил, мимикът не го показа по никакъв начин. Той обиколи стаята, стече се покрай големия защитен саркофаг и се върна обратно, като се събра в локвичка пред входа. В центъра на локвата се надигна буца и подобно на излизащ от казан с меласа човек, от нея започна да се оформя демон, който продължи да расте, докато раменете му почти не докоснаха ниския таван. Създанието беше ниско и дебело, с къси, мощни крака и дълги мускулести ръце, завършващи с огромни обсидианови нокти.
После в стаята влезе мисловен демон и Арлен се усмихна, като протегна ръка, за да даде знак на останалите да изчакат подходящия момент. Също като останалите мозъци, с които се беше сблъсквал, и този ядрон беше дребен, с тънки крайници и деликатни нокти. Рогата на огромното му изпъкнало чело бяха атрофирали, а огромните му очи приличаха на мастилени езера.
Усмивката на Арлен леко помръкна, когато в стаята влезе втори мозък. После още един. Продължиха да прииждат, докато стаята не им стана тясна. Бяха шестима. Те се приближиха до саркофага и защитите му засияха яростно, задържайки ги на разстояние. Арлен можеше да види непробиваемата бариера, която ограждаше каменната гробница като балон. Демоните можеха да се приближат, но не достатъчно, че да я докоснат. Защитите на Каджи бяха твърде мощни.