Върховното кралство [Рицарят]

Някакъв шум привлече вниманието на Лорн.

Обърна се нагоре и видя един войник, който излизаше от палатка от съшити кожи. Беше единствената в лагера. Повечето гелти спяха върху одеяла под открито небе или там, където пиянството ги беше повалило. Този, който току-що се беше появил, се протегна и се прозя. Носеше само панталони. Беше висок, мускулест, цветът на лицето му беше кафеникав. Лорн веднага видя в него стойката на вожд. Главата му беше обръсната, освен на тила, откъдето дълга плитка черна коса с червеникави оттенъци падаше между плещите му.

Лорн почувства как го облива студена пот.

Високият войник щеше да го забележи или да забележи Гаралт и той нищо не можеше да направи. Скандът не беше видял опасността. Той скочи върху часовия, обездвижи го и му преряза гърлото. Не вдигна никакъв шум, но движението беше достатъчно. Гелтът извърна глава и облещи очи. Сърцето на Лорн пропусна един удар. Спусна се, но беше прекалено късно. Войникът вече надаваше боен вик.

Докато пълзеше нагоре към гелтския лагер, Лорн чу Теожен и Орвейн да крещят атака. Изкорми с лекота първия объркан, невъоръжен войник, но трябваше да избегне ударите на втория. Отвърна му, изплъзна се от неговото острие, ритна го с коляно в корема, хвана го за косата и заби меча си в гърлото му. За успокоение на съвестта Лорн потърси пленничките с очи, но лагерът вече се беше превърнал в сцена на ожесточен бой. Някакъв нож изсвистя покрай ушите му — ножът на Орвейн, който се заби в гърдите на един гелт, готвещ се да го нападне отзад. Лорн едва успя да отправи благодарен поглед към стария рицар — върху него се спускаше воин, въоръжен с два окървавени боздугана. Лорн се наведе, преметна гелта през рамо и го хвърли да се търкаля в праха. Но онзи веднага се изправи, за да го нападне отново. Разпенен, озъбен и с блеснали очи, той беше в плен на някаква убийствена лудост, която застави Лорн да отстъпи и да се защитава, защитава и отново да се защитава. Накрая ловко се изплъзна, отряза дясната китка на противника си и като се завъртя около себе си, го обезглави с едно движение на острието.

Възползвайки се от краткото затишие, Лорн спря и прецени положението.

Все още бяха по-малко на брой, но ефектът на изненадата беше в тяхна полза. Вече десет гелтски войници лежаха на земята мъртви или тежко ранени, а другите не успяваха да се организират. Може би щяха да успеят да се измъкнат, доколкото Лорн можеше да прецени в хаоса от викове, омраза и насилие, които го обкръжаваха. Теожен се биеше с вожда, който беше вдигнал тревога; ранен в ръката, Лестер обезоръжи един гелт и му разби главата със собствения му боздуган; Гаралт изкорми един войник с удар на брадвата, преди да отсече рамото на друг; Орвейн довършваше чисто един противник, паднал на колене. Кръвта течеше, пръскаше, мокреше лицата и попиваше в земята. Сред трясъка на оръжията стенанията на ранените се смесваха със стоновете на предсмъртна агония.