Трескави сънища

— Точно така. Но забрави ли какво каза Бласт? Хелън не е искала да притежава картината. Искала е само да я изследва. Искала е да се убеди кога е станала художническата трансформация в Одюбон. – Пендъргаст млъкна и забави крачка, докато накрая спря. Изглеждаше поразен, очите му се обърнаха сякаш навътре.

— Е – каза Д’Агоста. – Загадката е разрешена.

Сребристите очи се извиха към него.

— Не.

— Какво имаш предвид?

— Защо Хелън ще крие всичко това от мен?

Д’Агоста сви рамене.

— Може би е била объркана от начина, по който сте се запознали и те е излъгала благородно.

— Малка благородна лъжа? Не вярвам. Пазила го е в тайна по далеч по-важна причина. – Пендъргаст се върна отново в плюшеното кресло и загледа картината. – Покрий я.

Д’Агоста хвърли покривалото върху нея. Беше започнал да се тревожи. Пендъргаст не изглеждаше напълно с всичкия си.

Очите му бяха затворени. Тишината в библиотеката натежа, подсилена от тиктакането на един стар часовник в ъгъла. Д’Агоста седна; понякога беше по-добре да оставиш Пендъргаст да бъде Пендъргаст.

Очите бавно се отвориха.

— Гледали сме на този проблем по напълно погрешен начин от самото начало.

— И как така?

— Предполагахме, че Хелън се е интересувала от Одюбон-художника.

— Добре де! Че от какво друго?

— Интересувала се е от Одюбон-пациента.

— Пациент?

Бавно кимване.

— Това беше страстта на Хелън. Медицинските изследвания.

— Тогава защо е търсила картината?

— Защото я е нарисувал непосредствено след възстановяването си. Искала е да потвърди някаква своя теория.

— И каква е тази теория?

— Скъпи ми Винсънт, знаем ли от каква точно болест е страдал Одюбон?

— Не.

— Именно. Но тази болест е ключът към всичко! Хелън е искала да научи за самата болест. Какво е причинила на Одюбон. Защото очевидно е превърнала един напълно посредствен художник в гений. Знаела е, че нещо го е променило – затова е отишла в Ню Мадрид, където Одюбон е бил по време на земетресението: проучвала е надлъж и на шир, за да разбере този агент на промяна. И когато се е натъкнала на болестта му, е знаела, че изследването й е завършено. Искала е да види картината, само за да потвърди теорията си: че Одюбоновата болест е причинила нещо на мозъка му. Че е имала неврологични ефекти. Удивителни неврологични ефекти!

— О, тук вече ме изгуби напълно.

Пендъргаст скочи на крака.

— Затова го е скрила от мен. Защото е било потенциално изключително ценно, подлежащо на патентоване фармацевтично откритие. И не е имало нищо общо с нашите лични отношения. – С внезапно, импулсивно движение той хвана Д’Агоста за двете ръце. – А аз още щях да се препъвам в мрака, скъпи ми Винсънт – ако не беше твоят изблик на гениалност.

— Е, аз не бих отишъл чак толкова далече, че да кажа…

Отпускайки хватката, Пендъргаст се обърна и тръгна бързо към вратата на библиотеката.