Възмездието на Изида [bg]

Амеротке знаеше това, но след като се изми и се намаза с благовонни масла, заповяда все пак да го заведат в гробницата на генерала. Излязоха отново на дневна светлина. Охраната, радостна от връщането към свежия въздух, се разбъбри, и се опита да измъкне от Шуфой какво бяха открили в ковчега. Джуджето мълчеше, не можейки да намери разумно обяснение на това, което бе видял: трупът на старицата бе подготвен, както подобава, но какво ли бе причинило смъртта й и защо гръдният кош бе отворен, а лявата ръка — отсечена?

Излязоха от двора и поеха по тясната пътека към другия край на Некропола, където се намираха домовете на вечността. Гробницата на генерал Сутан бе в Долината на благородните и бе охранявана от двама жреци с маски на Анубис. Те ги въведоха през портата, до която пишеше:

Великите му простиха и го пречистиха,

той призна греховете си и те вече не са обида

за теб, о, Озирис,

ти, който долавяш дъха на всички.

Той изкупи греховете и пречисти устата си,

Жреците не скриха любопитството си за причината за посещението. Смъртта на генерала бе предизвикала голям интерес сред работниците, които довършваха последния му дом. Амеротке сви рамене и отговори, че просто иска да засвидетелства почитта си. В преддверието бяха складирани скъпи ракли и мебели, които после щяха да бъдат вкарани вътре. Рисунките и стенописите веднага привлякоха вниманието му. На един от тях душата на генерала бе върху везните на истината. Съдията се усмихна — Сутан бе в пълно бойно снаряжение, сякаш се готвеше да се сражава с обкръжилите го демони: Големия паяк, Поглъщача на сенките, Кокалотрошача, Кръвопиеца. Стените на светилището бяха покрити със сцени от живота на генерала — как разговаря с фараона, как получава почетна златна яка, увлечен в лов за антилопи, изправен в ладията си, как преследва водни птици по бреговете на Нил... Амеротке внимателно огледа стенописите и попита кога са били направени.

— Довършиха ги наскоро — отвърна единият жрец.

Съдията кимна и премина нататък, тук бяха изобразени предните на Сутан. Една сцена привлече вниманието му — дядото на Сутан, стиснал в ръцете си дебели свитъци.

— Господарю — прошепна Шуфой, — какво ви мъчи?

Амеротке сведе поглед.

— Какво ме мъчи ли, Шуфой? Мъчното вече отмина, мъглата започна да се прояснява.

— Питам се — усмихна се джуджето — какво ще каже божествената Хатусу, като разбере, че нейният върховен съдия е нарушил покоя на мъртвите. Знаете ли — добави той нехайно, — като гледах списъка с ограбените гробници, забелязах, че вътре е и гробницата на стария ви враг — великия везир Рахимере...