Знакът на жрицата [bg]

Аз спрях. След това направих още крачка напред.

— Ако я убиеш, ще останеш без щит — казах му аз. — Ако аз не те спипам, стрелците с лъковете ще го направят.

Една стрела профуча покрай ухото ми и се заби в склона, точно до муцуната на коня, почти като потвърждение на думите ми.

Погледна ме за миг, сякаш обмисляше нещо. После поклати глава.

— Нещо не си разбрал — рече ми Валдрако. — Все ми е едно дали ще живее или ще умре, разбираш ли? На теб не ти е. Дори си мисля… — той вдигна меча и опря острието му в шията на Дина. — Дори си мисля, че ти би предпочел сам да умреш, вместо да гледаш как я убивам пред очите ти. Не съм ли прав? Защото все пак си й брат, нали?

Нищо не казах. Какво можех да кажа? Сам не знаех дали беше така или не. Знаех само, че ако натисне меча, ако забие острието в гърлото на Дина… ще го убия, но никога нямаше да мога да се върна вкъщи.

Валдрако се усмихна.

— И аз така си помислих — рече той. — Остани тук. Не ме следи. Това няма да се хареса на сестра ти.

Той зацъка с език и конят тръгна.

В момента, в който се обърна, за да продължи напред, една стрела прелетя над гърба на коня и одраска Валдрако по дясното ухо. От долната част на ухото потече кръв. Валдрако неволно пусна Дина за секунда и се хвана за ухото. В следващия миг тя се хвърли на земята и се претърколи под коня. Конят ритна със задния си крак и се втурна напред, а Валдрако, който изведнъж бе останал и без кон и без щит, изруга, хвърли се на земята и запълзя към сестра ми като змия.

Нямах време да му мисля много-много. Вдигнах меча и замахнах.

Ударих го отстрани, но веднага разбрах, че това не беше достатъчно. Под ризата си носеше някаква броня. Той дори не се опита да се обърне и да се бие, протегна ръка, хвана Дина за крака и я дръпна в калта при себе си.

Аз замахнах отново. Този път се целех в гърлото му.

Върху мен и Дина се изля кървав дъжд. Валдрако издаде някакъв хриптящ, бълбукащ звук. Хванах го за рамото и го избутах от сестра ми, така че той остана да лежи по гръб в калната урва и видях, че го бях ранил смъртоносно, макар все още да не бе издъхнал. Гърлото му бе наполовина прерязано, а кръвта шуртеше като от заклано прасе. Очите му бяха втренчени в мен, но след малко застинаха безжизнени.

Не бе като да убиеш коза или елен.

Изобщо не бе като да убиеш животно.

Усещането бе различно от всичко, което някога бях изпитвал.

Аз паднах на колене до мъжа, когото току-що бях убил, и не спрях да повръщам, докато стомахът ми не се изпразни.