Сърца за изгаряне [bg]

— Нямаме други роднини — казах аз тихо.

— Ами в такъв случай не умирай. Иначе държавата ще вземе всичко. — Той се върна към завещанието и отгърна следващата страница: — Понеже си непълнолетен, остатъците от средствата по застраховките „Живот“ ще бъдат прехвърлени във фонд, управляван от моята кантора. Ще плащаме сметките ти оттук, срещу малка комисиона, разбира се, и ще ти предоставяме месечна издръжка. Останалите средства ще бъдат прехвърлени на твое име на двайсет и втория ти рожден ден, при положение че завършиш колеж. Джоузефин беше непреклонна по този въпрос. Предпочиташе да кандидатстваш в Държавния университет в Пенсилвания. Всъщност настояваше.

— Каква застраховка „Живот“? Леля Джо нямаше застраховка.

Матео бръкна в папката и извади няколко документа, защипани с кламер.

— Леля ти е имала три застрахователни полици. Първата датира от 6 август 1980 година.

— Това са два дни преди родителите ми да загинат.

Матео продължи:

— Направила си е втора застраховка през 1984 година, а третата е отпреди две години — преди да бъде диагностицирана с рак.

— Но как е можела да си го позволи?

Матео сви рамене:

— Беше сравнително млада и в добро здраве. Предполагам, че вноските не са били кой знае колко високи.

— Значи има достатъчно, за да бъдат покрити разноските по погребението?

Поне за това нямаше да ми се наложи да се тревожа.

Матео отлепи малкото жълто листче от най-горния лист и ми го подаде:

— Щом уредим разходите по завещанието и отчислим административните си такси към днешна дата, остатъчният баланс е в размер на 2 823 000,84 долара. Както казах, леля ти включи клауза, според която ще получиш парите чак като се дипломираш в колежа. Трябва да се заемеш, ако още не си го направил. Мога да ти помогна с подаването на документите. Естествено ще се наложи да те таксувам за услугите си. Как си с оценките в училище?