Сърца за изгаряне [bg]

— Какво точно се е случило?

Уорън издиша шумно.

— Хлапето е прошепнало нещо.

— Ъ?

— Обект „С“ е бил вътре с него. В един момент той се е навел напред и ѝ е прошепнал нещо.

— Какво ѝ е казал?

Уорън прибелва очи.

— Точно това е проблемът. Никой не знае. Микрофоните не са успели да го уловят.

— Ами докторката? Нали уж чете по устните?

— Според нея е казал на Обект „С“, че я обича.

— Е, че не е толкова зле. Даже е сладурско. Нашето момче така или иначе бе обречено да развие посинели топки в определен момент. Представи си да си тийнейджър, да си заключен в тази кутийка като него, и единственото момиче, което познава… освен докторката де. Хормоните сигурно го побъркват.

— Не ѝ вярват.

— Кой?

— Шефовете. Хибърт беше на смяна и каза, че направо са пощурели. Издърпали Обект „С“ от стаята и я изолирали в 304-та, след което замъкнали докторката на разпит. Направо я разкостили, ако се вярва на онова, което чух. Тя обаче не трепнала. Твърдяла докрай, че единственото, което ѝ е прошепнал, било: „Обичам те“. Казала, че преиграват.

— А момичето добре ли е? Имам предвид, ако ѝ е казал нещо друго, ако е искал да я нарани, би го направил. Уорън свива рамене.

— Изглежда добре. Потвърди, че именно това ѝ е казал — „Обичам те“. Онази Оливър я взе преди половин час и я заведе в къщата.

— Ако всички са добре, тогава защо са се разсмърдели? Защо са всички тези разпити?

Уорън понижава алас.

— Ако се вярва на слуховете, шефовете мислят, че хлапето е дало някаква команда с отложено действие.

— Може ли да го направи? Уорън отново свива рамене.

— Кой да ти каже? Не е като да върви с упътване. Тепърва почваме да разбираме това-онова. Предполагам, боят се, че и хлапето почва да схваща.

— Това пак не обяснява защо са разпитите.

— Мисля, че ги е страх да не го е правил и преди.

— Да е давал „разсрочени“ команди?

— Аха.

— Не е възможно. Освен докторката и момичето, никой не е стъпвал вътре. Не е имал възможност да дава команди. Инак щеше да има запис. Някой винаги гледа.

— Не съм сигурен, но мисля, че затова ме разпитваха за ежедневните ми дейности. Искаха да видят какво си спомням и какво — не.

Карл изведнъж получава прозрение.

— Искат да разберат да не те е накарал да забравиш нещо.

— Аха.