![Свидетел на огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/6/svidetel-na-ognya-bg-download.jpg)
Свидетел на огъня [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-218-2
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетел на огъня [bg]». Краткое содержание книги:
„Книгата е невероятно умело изградена. Напрежението и страхът растат, а ноктите, които гризете, стават все по-къси и по-къси“. „Афтонбладет“
Кеплер има пряка линия с най-тъмните кътчета от човешката душа“. „Тайм“
— Мисля да отида и да поговоря с момичетата в „Биргитагорден“ — казва Елин.
— Те не са там, евакуирани са — отговаря Даниел.
— Къде?
Той задържа една стъклена врата, докато Елин излезе, и я последва.
— В едно старо рибарско селище, на север от Худиксвал.
Елин натиска копчето на асансьора.
— Ще ме пуснат ли при тях, ако отида там? — пита тя.
— Ако аз дойда с вас, ще ви пуснат — казва Даниел точно когато вратите на асансьора се отварят.
88
Елин и Даниел седят безмълвни един до друг в нейното беемве. Когато излизат на магистрала Е4, тя изважда телефона си и се обажда на Юна Лина.
— Извинете, че ви безпокоя — казва с глас, който не успява да скрие нотка на отчаяние.
— Можете да се обаждате колкото поискате — отговаря Юна любезно.
— В колата съм с Даниел и той не смята, че Вики е извършила тези ужасни деяния — бързо обяснява Елин.
— Всички технически доказателства сочат към нея и всички…
— Но нещата не се връзват, защото Даниел твърди, че тя не е склонна към насилие — прекъсва го Елин развълнувано.
— Способна е на насилие — пояснява Юна.
— Вие не я познавате — почти изкрещява Елин.
За няколко секунди настава тишина, след което Юна изрича със спокойния си глас:
— Попитайте Даниел за лекарството зипрекса.
— Зипрекса ли?
Даниел я поглежда.
— Попитайте го за страничните ефекти — казва Юна и приключва разговора.
Тя шофира известно време покрай брега, към огромните гори.
— Какви са страничните му ефекти? — пита Елин тихо.
— Човек може да стане много агресивен, ако вземе по-голяма доза — делово отговаря Даниел.
— Вики вземала ли е това лекарство?
Той кимва и Елин не казва нищо.
— Това е добър медикамент — опитва се да обясни Даниел, но после отново замлъква.
Почти всичката светлина на фаровете е поглъщана от дърветата по края на гората, отзад сенките се застъпват и накрая се сливат в мрака.
— Забелязахте ли, че нарекохте Вики ваша дъщеря? — пита Даниел.
— Да, знам — отговаря Елин. — Там, в болницата. Просто стана толкова…
— Тя наистина ви е била дъщеря за кратко.
— Да, така беше — казва Елин, като не изпуска от поглед пътя.
Преминават покрай голямото езеро Армшон, което блести като чугун в мрака, когато Даниел си поема дъх.
— Тъкмо си мислех за нещо, което Вики каза в началото… Но сега не си спомням — казва той и остава замислен. — Точно така… Говореше за приятелите си от Чили, които имали къща…
Даниел млъква, свежда поглед към страничния прозорец и избърсва сълзите от бузите си.
— Елисабет и аз щяхме да ходим в Чили точно когато земетресението…
Той си поема дъх и седи неподвижен с ръце на коленете си.
— Разказвахте за Вики — напомни му Елин.
— Точно така… за какво говорех?
— Че имала приятели от Чили.
— Да…
— И че имали къща някъде.
— Така ли казах?
— Да.
— Но какво става, по дяволите? — промърморва той. — Какво не с наред с мен? Тоест… Всъщност това е лудост — трябваше да остана в болницата.
Елин му се усмихва леко:
— Радвам се, че не го направихте.
89
Настланият с чакъл път се извива през тъмни гори, порутени плевни и старовремски ферми. Там, където пътят свършва, пейзажът се отваря и разкрива боядисани в червено къщи и гладкото море, ширнало се в своята опална безбрежност. Високият прът, около който се танцува на Еньовден22, си стои, покрит с кафяви брезови листа и мъртви цветя. Досами пръта се намира голяма дървена къща с красива остъклена веранда към водата. Някога къщата е била смесен магазин, но от няколко години е собственост на частната компания за социални грижи „Оре“.
Колата меко се плъзва между стълбовете на оградата и когато Елин разкопчава предпазния колан, Даниел казва сериозно:
— Трябва да си подготвена, че… тези момичета са имали тежък живот — обяснява той и бутва нагоре очилата си, които са се смъкнали на носа му. — Пробват докъде могат да стигнат и ще те провокират.
— Ще се оправя — обяснява Елин. — И аз някога съм била в пубертета.
— Това е нещо съвсем друго, давам ти дума — казва той. — Не е никак лесно… дори за мен, защото те наистина могат понякога да бъдат ужасни.
— И какво да им отговоря, ако опитат да ме провокират? — пита Елин и среща погледа му.
— Най-доброто е да си честна и ясна…
— Ще го запомня — казва Елин и отваря вратата на колата.
22
Лятното равноденствие, един от най-големите празници, традиционно се чества в Швеция през втората половина на юни, в нощта срещу Еньовден. — Бел.прев.