Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
Сърцето на Аманда се сви. Не че го оправдаваше, но не можеше и да го съди.
— Една нощ бандата, с която движех, реши да нападнем и оберем двама туристи. Аз им се противопоставих. Едно е да крадеш от магазини или да обираш богаташки къщи, но не исках да наранявам никого.
Значи, дори и като крадец, Ник бе имал съвест.
— Какво стана? — попита тя.
— Момчетата се вбесиха и решиха да се поупражнят върху мен, като ми избият глупостите от главата. Малко след това се озовах в краката им, пребит до смърт, и следващото нещо, което си спомням, бе един мъж, който ми подаде ръка и ме попита дали съм добре.
— Кириан?
Ник кимна утвърдително.
— Той ме закара в болницата и плати на лекарите да ми зашият главата и порезните рани. Остана с мен, докато дойде майка ми. Докато чакахме, ме попита дали искам да работя за него и да му изпълнявам разни поръчки след училище.
Тя си представи Ник като заядлив тийнейджър. Това, че бе открил добротата на Ник зад язвителния му характер, говореше много за качествата на Кириан.
— И ти се съгласи?
— Отначало не. Не бях сигурен дали искам да си имам работа с някакъв тип, който притежаваше всичките пари на света. Освен това мама беше много подозрително настроена към Кириан. И все още е. Не може да си представи защо, за бога, ми дава толкова пари за това, че на практика не върша почти нищо. — Той се засмя. — Тя все още има подозрения, че съм му наркодилър.
Аманда се засмя. Горката му майка.
— Ти какво й казваш?
— Че шефът ми е нещо като Хауърд Хюз31, който се мисли за Господ. — Ник стана сериозен и я погледна втренчено. — Дължа живота си на Кириан. Не се знае къде щях да съм, ако не ме беше намерил онази нощ. Едно е сигурно — нямаше да съм студент по право в „Лойола“ и да се разкарвам напред-назад в ягуар. Знам, че понякога е абсолютен гадняр, но дълбоко в сърцето си е добър човек.
Аманда се замисли над думите му, докато напускаха търговския център и прибираха покупките й в багажника на сребристочерния ягуар на Ник.
Качиха се в колата и тя закопча колана си.
— Кога Кириан ти каза какъв е?
Ник включи двигателя и излезе на заден ход от паркинга.
— Когато завърших гимназия. Предложи ми постоянна работа като негов скуайър.
— И какво точно е скуайър?
Ник излезе на улицата и докато превключваше скоростите, Аманда забеляза на дясната му ръка странна татуировка, приличаща на паяжина. Изглеждаше като някакъв древногръцки символ и тя се зачуди дали всички скуайъри имат такъв знак.
— Нашата задача е да защитаваме Нощните ловци през деня и да им набавяме всичко, от което се нуждаят. Храна, дрехи, коли, да поддържаме домовете им и така нататък. Преди време скуайърите буквално са стояли на стража пред специалните крипти, в които са спели господарите им, откъдето е тръгнал и митът за спящите в ковчези вампири. Понеже слънчевата светлина е смъртоносна за тях, Нощните ловци са спели в пещери или изолирани помещения, където няма вероятност да бъдат изложени на слънце. В замяна на нашите услуги те ни оказват финансова подкрепа.
— Значи всеки Нощен ловец си има скуайър?
— Не. Някои предпочитат сами да се оправят. Аз съм първият скуайър, който Кириан има от триста години насам.
Тя потрепери, като се замисли колко дълго е бил самотен Кириан. Представяше си го как се разхожда из имението си като някакъв неспокоен дух, търсещ и ненамиращ покой.
— А ако искаш да напуснеш? — поинтересува се тя.
Ник си пое въздух през зъби.
— Не е толкова лесно. Скуайърите са част от сложна организация, малко като „Хотел Калифорния“ — можеш да се отпишеш от регистъра на гостите, но никога не го напускаш. Излезеш ли, ще те наблюдават до последния ти ден. Ако някога предадеш тях или Нощните ловци, няма да живееш толкова дълго, че да се разкаеш.
От зловещия му тон я полазиха тръпки.
— Наистина ли?
— О, да. Някои момчета са скуайъри по наследство, което се предава в продължение на хиляди години в рода им.
31
Американски пилот, кинопродуцент, плейбой, ексцентрик, а също и един от най-богатите хора на света. — Б.пр.