Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
— Още не се е стъмнило, Ник — разнесе се отвътре сърдитият глас на Талон с характерния му силен акцент, при което тя се зачуди откъде е разбрал, че са те. — Какво искаш?
— Трябва ми твоят срад за Кириан, преди да се е стъмнило.
Аманда чу шумолене от вътрешната страна. След няколко секунди ключалката изщрака и вратата се открехна съвсем леко. Ник я отвори по-широко и влязоха. Тя се опита да различи нещо в мрака, но не успя, докато Ник не включи малка настолна лампа.
Аманда се стъписа, щом видя интериора. Стените бяха боядисани в черно и мястото изглеждаше като армейски команден пункт. Навсякъде имаше компютри и електронна апаратура. Въпреки местоположението и външния вид на колибата, обитателят й беше техноманиак. Когато зърна Талон, тя се ококори. Мъжът беше чисто гол. И изглеждаше много добре. Зяпаше перфектното му тяло и странните червени и черни келтски татуировки, покриващи лявата му страна отпред и отзад, както и цялата му лява ръка. Широката му метална огърлица, украсена с глава на дракон, лъщеше в сумрака. И макар да беше греховно красив, мъжът не успя да я развълнува. Оценяваше невероятната гледка, която представляваше той, но видът му не накара сърцето й да се разтупти така, както й действаше Кириан. Не изпита и капка сексуално влечение към него. А Талон не изпита и капка срам от голотата си.
Ник я погледна развеселен.
— Трябваше да те предупредя, че древните воини не се впечатляват от голотата. Облеклото е модерна мания, която не е обзела никого от тях. — Той погледна Талон. — Келте, облечи си нещо, преди да я шокираш напълно.
Талон изръмжа.
— Защо? Аз пак ще си лягам. Вземи каквото ти трябва и затвори вратата след себе си. — Той спря до матрака си в далечния ъгъл и огледа Аманда с жаден поглед. — Разбира се, ако искаш да оставиш Аманда, може да отложа за малко лягането и да стана по-общителен.
Ник се подсмихна.
— Дявол да те вземе, Талон, не можеш ли да изкараш един час без жена?
— Един час не е проблем. Но след два-три почвам да се изнервям. — Талон легна върху черния матрак. Обърна се на една страна и затвори очи.
Поне докато не звънна телефонът му. Талон изруга, обърна се и го вдигна, а в това време Ник отиде до големия оръжеен шкаф и взе оттам две отвратително изглеждащи кръгли остриета.
— Улф, още дори не съм се събудил — изръмжа келтът. — Изобщо не ми пука. Защо ме питаш за Древна Гърция? Дали съм живял там? Отговорът е — не, по дяволите… Не знам, не ми дреме… Чакай малко. — Той се обърна и погледна Ник. — Ник, да си чувал нещо за култа към Полукс?
— Трябва да се обадиш на Кириан или на някой от другите гърци — отвърна младежът.
— Чу ли това? — Талон се заслуша за секунда, после пак се обърна към Ник. — Аш е на обиколка, Бракс, Джейс и Кирос са на мисия, а Кириан не си вдига телефона. Улф твърди, че е много важно.
Изведнъж и двамата мъже осъзнаха значението на думите. Талон попита мъжа по телефона:
— Кога за последно се опита да се свържеш с Кириан?
Ник извади мобилния си и набра номера му.
— Може да е под душа — предположи Аманда.
Скуайърът поклати глава.
— И да беше, Роза щеше да вдигне.
След минута Ник изключи телефона си.
— Нещо изобщо не е както трябва.
10
Кириан се събуди в мига, в който вратата на спалнята му се отвори.
В унес той усети Роза да влиза в стаята и се зачуди защо ли го безпокои. Досега не го беше правила. Той се обърна по гръб.
— Какво се е случ…
Млъкна по средата на изречението, когато една лека, блещукаща мрежа го покри и го прикова към леглото. Кириан застина, усещайки как яростта се надигна в него. Не понасяше да бъде вързан, особено така легнал по гръб. Жаждата за кръв го облада като смъртоносен бяс.
Докато не погледна към Роза, която стоеше до леглото му и се взираше в него с безумни очи и влажно от пот чело. Не спираше да повтаря на испански:
— Debe matarle, debe matarle.32
Жената вдигна ръката си, в която държеше сатър.
— Роза — каза Кириан колкото се може по-спокойно. — Свали сатъра.
— Debe matarle… — Тя пристъпи по-близо до леглото.
— Rosa, no haga esto. Dejeme para arriba, рог favour.33
Тя трепереше толкова силно, че Кириан се уплаши да не получи удар или инсулт. Крехкото й тяло нямаше да издържи на огромния стрес.
— Дезидерий казва, че си лош. Трябва да умреш.
Кириан се опита да измисли начин да проникне в замъгленото й съзнание и да я върне в реалността.
32
Трябва да го убия, трябва да го убия (исп.). — Б.пр.
33
Не го прави. Остави ме да стана (исп.). — Б.пр.