Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
— Нищо.
Младежът наклони глава и го изгледа с подозрение.
— Има нещо. — Посегна към телефона си. — Трябва ли пак да звъня на Аш?
Кириан изтръгна телефона от ръката му и му хвърли убийствен поглед.
— Не намесвай Ахерон. Мога да се справя.
— Да, гледай да го направиш. Лазиш ми по нервите, но не ми се ще да обучавам поредния Нощен ловец.
Кириан изсумтя.
— Какво е това? Признание в любов?
— В лоялност. Не искам да те видя мъртъв като Страйгър.
Думите му отрезвиха Кириан. Страйгър беше свиреп Нощен ловец, който бе заловен от човешки ловци на вампири и изложен на дневна светлина. Смъртта му бе разстроила всички — и Нощните ловци, и скуайърите.
— Не се безпокой — отвърна той уверено. — Нямам намерение да излизам на светло. Мога да се справя и сам.
— На бас, че и Страйгър е твърдял същото.
Кириан изръмжа.
— Днес нямаш ли лекции?
Ник се изсмя.
— Пич, аз съм кажун от блатата, който никога няма часове. — Той прочисти гърлото си и добави, вече без силния кажунски акцент: — Не, днес е записването. Трябва да реша какви предмети ще изучавам следващия семестър.
— Добре, обаче днес искам да свършиш няколко задачи.
— И кое ще е по-различното в сравнение с всеки друг ден?
„Сарказъм, твоето име е Ник Гошей.“
— Искам да заведеш Аманда на пазар. Деймоните опожариха къщата й и сега няма други дрехи, освен тези на гърба си.
Ник повдигна вежди.
— Ако не са ме излъгали очите, тя нямаше дрехи нито на гърба си, нито отпред.
Кириан изгледа заплашително скуайъра си.
— Не се гневи. — Ник вдигна ръце, все едно се предава. — Знам, че тя е твоя, и никога няма да й посегна, но човече, не съм сляп.
— Един ден, многознайко…
— Да, знам. Тази заплаха можеше и да има някаква тежест, ако не бях наясно колко много обичаш да ме командваш. Ще полудееш, ако не можеш да се свържеш с мен по всяко време на нощта.
Кириан не можеше да отрече това. Нощите му наистина ставаха дълги и отегчителни, когато нямаше деймони за преследване. А да досажда на Ник в три сутринта наистина му доставяше известно удоволствие.
Младежът извади джобния си органайзер и започна да си води записки.
— Добре, тайна мисия: да заведа жената на пазар. — Той погледна Кириан. — Между другото, искам да ми платиш вредни. Най-много мразя да вися в търговския център.
Кириан се засмя.
— Личи си, като гледам как се обличаш.
Ник се престори на обиден.
— Извинете, господин Армани. Случайно си падам по гръндж стила.
— Съжалявам. Все забравям, че е модерно да изглеждаш така, сякаш си изскочил от контейнер за боклук.
Младежът се направи на възмутен.
— Защо не си замъкнеш задника обратно в леглото и не запазиш чаровните обноски за любимата си? Защото ако продължаваш така, ще те пронижа с кол… — после добави под нос: — … докато спиш.
Кириан скръсти ръце пред гърдите си.
— Добре, ще получиш бонус, но се дръж добре с Аманда. Гледай да сведеш до минимум сарказма си.
— Слушам, о, велики повелителю и господарю. — Ник записа в органайзера си „Бъди добър с жената, затваряй си устата“, изговаряйки го на глас, после вдигна поглед. — Между другото, има ли ограничение в сумата, която трябва да похарча за дрехите й?
— Не. Купи й каквото поиска.
— Да минем през „Наймън Маркъс“ и „Лорд и Тейлър“. Добре, друго?
— Доведи я тук преди да се стъмни, иначе ще нахраня алигаторите на Талон с кажунската ти кожа.
В очите на Ник се мярна страх. Той мразеше алигатори, но Кириан нямаше представа защо.
— Добре де, уплаших се.
— Освен това искам да се отбиеш у Талон и да вземеш един срад. Трябва да спретнем една неочаквана изненада на Дезидерий.
Ник видимо изтръпна при споменаването на кръглия кинжал на Талон. Той представляваше древно оръжие, в сравнение с което прословутите ножове „Гинзу“ изглеждаха като ножчета за мазане на масло.
— Знаеш ли изобщо как се използва това чудо?
— Да, знам. — Кириан въздъхна дълбоко. — Сега се нуждая от сън. Главната ти задача днес е да се погрижиш за Аманда.
Ник изключи органайзера си и го закачи на колана си.
— Харесваш я, нали?
Кириан не отвърна. Не смееше. Беше по-добре и двамата да не знаят отговора. Той остави Ник пред компютъра и се върна в стаята си.