Нощни удоволствия
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Нощни удоволствия». Краткое содержание книги:
Скъпи читателю,
Искало ли ти се е някога да знаеш какво е да си безсмъртен? Да се носиш в нощта и да преследваш онези, които застрашават човешките същества? Да притежаваш несметно богатство и безмерна сила? Такова е моето съществуване, но то е мрачно и опасно. Герой съм за хиляди, но никой не ме познава. И харесвам живота си точно такъв.
Или поне така си мислех, докато една нощ не се озовах вързан с белезници за най-лошия си кошмар – консервативна жена със закопчана блуза. Или както бе в случая с Аманда – със закопчана чак до брадичката блуза. Тя е интелигентна, секси, остроумна и не иска да има нищо общо със свръхестественото, или с други думи – с мен.
Да съм привлечен от Аманда Деверо противоречи на всичките ми принципи. Да не споменаваме факта, че последния път, когато се влюбих, изгубих не само човешкия си живот, но и душата си. Всеки път щом видя Аманда се улавям, че ми се иска да повярвам отново. Да повярвам, че любовта и верността съществуват.
И което е дори по-лошо – улавям се, че се питам дали е възможно жена като Аманда да заобича мъж, чието сърце е толкова освирепяло и увредено от предателства, че не е сигурно дали ще може да тупти някога отново.
Кириан Тракийски
Тя се засмя.
— Може да съм стара, Никълъс Гошей, но още не съм оглупяла. — Възрастната жена се потупа по главата и шлемът се разтресе. — Все още съм с всичкия си и са минали повече години, отколкото мога да си спомня, откакто мъж като теб е идвал да ме посети без причина. Затова сега ела и ми прошепни на ушенце от какво имаш нужда.
Ник отиде да й прошепне и чак тогава Аманда разбра, че Лиза има проблеми със слуха. Всъщност накрая му се наложи да говори толкова високо, че Аманда чу ясно всяка дума. Дори когато той поръча пластични експлозиви.
— И запомни — заръча й младежът. — Кириан иска да са съвсем същите като на Талон.
— Чух те, Ник — отвърна Лиза добродушно. — Да не съм глуха? — Тя намигна на Аманда.
— Кога да дойда да ги взема? — попита младежът.
Възрастната жена присви устни.
— Дай ми ден-два. Става ли? — Тя вдигна куклата в ръцете си. — Барби не очаква никакъв Нощен ловец.
Ник се засмя.
— Разбира се, Лиза, благодаря.
Като тръгнаха към вратата, старата жена ги спря.
— Знаеш ли — каза тя на Аманда, като се приближи до нея, тътрейки крака. Старицата бе висока едва метър и петдесет. Тя я потупа по ръката. — Имаш много изящен вид. Като красиво ангелче си.
Младата жена се усмихна признателно.
— Благодаря.
Лиза вдигна монокъла на шлема си и отиде до една лавица до вратата. Надигна се на пръсти и взе от там една изработена по поръчка кукла. Тя бе чисто бяла, с дълга, къдрава черна коса и имаше ефирни ангелски криле и красива бяла рокля, обшита с мъниста. Аманда никога не бе виждала нещо толкова красиво и изящно.
Лиза й я подаде.
— Казва се Старла. Изрисувах лицето й по подобие на една жена, която често идва тук. — Тя вдигна куклата до ухото си, сякаш играчката й говореше. Старицата кимна, след което подаде куклата на Аманда. — Казва, че иска да тръгне с теб.
Аманда зяпна от изумление. Особено, като видя на етикета, че куклата струва четиристотин долара.
— Благодаря, Лиза, но не мога да я взема — заяви, опитвайки се да й я върне.
Лиза отказа, като махна с ръка.
— Твоя е, скъпа. Имаш нужда от ангел, който да те пази.
— Но…
— Всичко е наред — каза Ник, като кимна към вратата. После добави тихо: — Ще я обидиш, ако й откажеш. Обича да ги подарява.
Аманда прегърна старицата.
— Благодаря ти, Лиза. Ще я пазя като съкровище.
Почти бяха излезли от магазина, когато Лиза отново ги спря и взе куклата.
— Забравих нещо — рече. — Старла е много специална. — Лиза събра краката на куклата, след което натисна главата й надолу.
От стъпалата на куклата изскочиха две тънки като моливи, осемсантиметрови остриета.
— За деймоните — обясни старата жена, като дръпна нагоре главата и остриетата се прибраха. — Понякога е по-добре красотата да е смъртоносна.
Добре, помисли си Аманда. Не беше съвсем сигурна как да тълкува всичко това. Старицата й подаде куклата и пак я потупа по ръката.
— Пазете се, вие двамата.
— Ще се пазим — отвърна Ник и този път наистина си тръгнаха.
Аманда се вторачи в куклата в ръцете си и не знаеше какво да си мисли.
Ник й се смя през целия път до колата.
— Лиза е скуайър, нали? — попита Аманда, когато се качи в ягуара и постави Старла много внимателно в скута си.
— Вече е пенсионирана, но е била скуайър и оракул в продължение на трийсет и пет години, докато не предаде на Брина грижите за Ксандър.
— Лиза ли изработва ботушите на Кириан?
Той поклати отрицателно глава и запали двигателя.
— Големите оръжия — мечовете, ботушите и други такива — ги изработва друг Нощен ловец. Лиза прави малките оръжия, като махалата с пластичен експлозив. Тя е изкусна майсторка, която обича да придава смъртоносни свойства на разни бижута и други безобидни предмети.
Аманда рязко изпъшка.
— Хвана ме страх от вас.
Той се засмя и погледна часовника си.
— Почти три часът е. Трябва да се отбием у Талон и да те върна преди смрачаване, затова е по-добре да побързаме.
— Добре.
Караха в продължение на четирийсет минути, като напуснаха пределите на града и навлязоха в блатистата местност. В края на един дълъг, криволичещ черен път стигнаха до голяма стара постройка, нещо средно между барака и къща. Ако не бяха новите ключалки, тя нямаше да повярва, че някой я е обитавал през последните сто години. Както и че някой ползва странната пощенска кутия отпред. Тя беше черна, с нещо като огромни сребърни шипове, минаващи през нея диагонално и хоризонтално.