Танц с дявола
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Танц с дявола». Краткое содержание книги:
Ала в една затрупана от снега къща съдница и обвиняем откриват, че любовта винаги дава още един шанс.
Танатос се изправи на крака.
Зарек запрати нова струя към него, поваляйки го в купчинка върху дивана, където деймонът остана да лежи неподвижно. Той поклати глава.
— Слуша й какво ще ти кажа. Защо не ме потърсиш, когато си готов да играеш с големите момчета?
След това излезе от къщата и с помощта на силите си заключи вратата след себе си.
Чу как Танатос блъска по нея, мъчейки се да излезе, но дори не погледна назад. Отиде до снегохода, който трябва да принадлежеше на деймона, отвори резервоара за горивото и се увери, че е достатъчно пълен.
Откъсна един маркуч от двигателя и всмукна от бензина.
После се върна до къщата и извади запалката си.
Щракна я и изплю бензина върху къщата, след което се загледа как пламъци обхващат вратата.
Още няколко разходки до снегохода и най-сетне той се отдръпна и огледа пламъците, които бързо поглъщаха къщата на Астрид.
Добре, че тя беше богата — след като това приключеше, щеше да й се наложи да си намери ново място за живеене.
Зарек извади цигара от джоба на палтото си, усмихна се и запя тихичко класическата песен на „Токинг Хедс“: „Триста шейсет и пет градуса… къщата изгаря до основи“.
Астрид се събуди от оглушителен рев. За миг липсата на зрение я дезориентира, ала после си даде сметка, че са я изтръгнали от магическия и сън.
Но как?
Двамата със Зарек трябваше да спят още поне един ден.
По звуците и изправеното положение на тялото си разбра, че вече не се намира в леглото си.
По-скоро — в нечия кола.
— Зарек? — попита тя колебливо.
— Не, госпожо — провлачи плътен глас със силен южняшки акцент. — Името ми е Съндаун.
Сърцето на Астрид задумка.
— Къде е Зарек? Саша?
Нечия ръка я докосна успокоително по рамото.
— Спокойно, миличка. Всичко ще бъде наред.
— Къде е моят вълк?
От начина, по който въздухът се раздвижи пред лицето и, се досети, че Съндаун размахва ръка на няколко сантиметра от върха на носа и.
— Да, сляпа съм — каза раздразнено. — Кажи ми къде е Саша.
— Той е косматото нещо в краката ти.
Астрид въздъхна облекчено, ала това беше само половината от тревогата и.
— Ами Зарек?
— Оставихме го.
— Не — заяви тя, а сърцето и отново задумка. — Не бива да го оставям.
— Нямахме друг…
Астрид така и не чу края на изречението — прекалено заета бе да се мъчи да отвори вратата.
Силна ръка я дръпна назад.
— Хей, лейди, това, което правиш, е опасно. Трябва да те отведа възможно най-далеч от къщата. Вярвай ми, ако има някой, който може да се справи с тази ситуация, това е Зарек.
— Не, не може. — Тя се опита да стане. — Трябва да се върна. Ако някой открие, че не съм с него, той е мъртъв. Не разбираш ли?
— Лейди.
Астрид отблъсна ръката му.
— Ще изпратят Танатос при него. Трябва да се върна.
— Ти знаеш за Танатос?
Астрид протегна ръка, опитвайки се да открие устата му и да я опипа за вампирски зъби.
Той я избегна.
— За Ахерон ли работиш? — попита тя.
— А ти?
— Отговори ми. Ти един от неговите хора ли си?
Той се поколеба, преди да отговори.
— Да.
Астрид въздъхна облекчено. Слава на Зевс!
— Аз съм съдницата на Зарек. Ако го оставя без надзор, Артемида ще повика Танатос, за да го убие.
— Неприятно ми е да ти го съобщя, но тя вече го направи. Току-що оставих двамата да си уредят сметките в къщата ти.
На Астрид и се зави свят. Как беше възможно?
— Сигурен ли си, че е бил Танатос?
— Той така твърди, а след като го видях как се разправя с нас, Нощните ловци, съм склонен да му повярвам.
На Астрид направо и прилоша при тази новина. Това не можеше да се случва. Защо й беше на Артемида да наруши споразумението им? Знаеше, че богинята няма търпение присъдата да бъде произнесена, и все пак…
— Трябва да ме върнеш обратно. Зарек не може да го убие. Никой от вас не може.
— Какво искаш да кажеш?
— Единствено Ахерон притежава силата да убие Танатос. Единствено Ахерон. Никой от вас няма шанс срещу него.
Съндаун изруга.
— Е, добре. Дръж се здраво, а аз ще се моля на Бога да грешиш, лейди.
Астрид усети как Саша се размърда, когато Джес обърна колата с движение, което я накара да се почувства като на панаирджийска въртележка.