Танц с дявола
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Танц с дявола». Краткое содержание книги:
Ала в една затрупана от снега къща съдница и обвиняем откриват, че любовта винаги дава още един шанс.
— Какво има, Зарек? Боиш се да умреш?
Зарек изсумтя презрително, докато побутваше Астрид към Джес.
— Да умреш, е лесно. Трудно е да живееш.
Танатос поспря, сякаш думите на Зарек го бяха хванали неподготвен.
И по този начин даде на Зарек точно това, от което се нуждаеше. Той извади деймонската си кама от ножницата, скрита в ботуша му, втурна се напред и я заби в гърдите на Танатос, където би трябвало да се намира белегът, приличащ на мастилено петно. При нормални обстоятелства този удар би трябвало да освободи човешките души, пленени в деймонското тяло, и обикновено силата, с която те излизаха на свобода, беше достатъчна, за да накара деймона да се пръсне на късчета и да се превърне в прах.
Само че този път не стана така.
Танатос издърпа камата от тялото си и посегна към Зарек.
— Аз не съм деймон, Нощни ловецо. Забрави ли? Бях аполит, докато не те срещнах.
Зарек се намръщи.
Танатос го сграбчи за яката и го придърпа към себе си.
— Забрави ли жена ми, която уби? Селото ми, което унищожи?
През ума на Зарек пробягаха спомени. Но той не виждаше друго, освен своето село.
Не, почакай. Спомняше си нещо… Мимолетният образ на непобедим деймон, ала не мъжът, който беше пред него сега.
Този имаше червени горящи очи. Не, онзи беше друг.
Мислите му се върнаха в Ню Орлиънс. Към…
Защо не можеше да си спомни?
Помнеше Съншайн Рънингуолф в склада с него, докато той казваше на Дионисий и Камул да си заврат заповедите в задника, а следващото, което помнеше, бе как се разделя с Ахерон на многолюдната улица.
През главата му припламна мълния. Той видя нещо. Ахерон? Или себе си?
Зарек се мъчеше да въведе ред в мислите си.
О, да върви по дяволите. Единственият спомен, който му трябваше, беше този тук.
Той срита Танатос в слабините.
Деймонът се преви одве.
— Жив или мъртъв, да те сритат в топките боли, нали?
Танатос изсъска и изруга в отговор.
Зарек стовари сплетените си в едно юмруци върху гърба му.
— Ако някой има предложение как да убием този тип, готов съм да го чуя.
Джес поклати глава.
— Не ми остана динамит. На теб да ти се намират някакви гранати?
— Не и у мен.
Танатос се изправи.
— Кажи „умри“, Нощни ловецо.
— Добре. Вземи и умри, а?
Зарек наведе глава и се хвърли в атака. Вкопчени един в друг, двамата паднаха на земята.
След това Танатос се изправи и разтвори ризата на противника си. От начина, по който движеше ръце, Зарек се досети, че се опитва да открие знака с лък и стрелата, за който му беше казал Джес.
— Изненада, копеле, мама е пропуснала да ти каже това-онова за мен.
В далечината се разнесе звук на двигател. Зарек чу приближаващото се бучене над гласовете на Джес, който убеждаваше Астрид да се махне, и Астрид, която отказваше, докато Саша лаеше и я побутваше.
Изведнъж, в същия миг, в който Зарек се откъсна от Танатос, се появи снегоход, носещ се с огромна скорост.
— Наведи се!
Зарек не разпозна гласа и при обикновени обстоятелства не би се подчинил, но пък — защо не? Омръзнало му бе този деймон да му сритва задника.
Хвърли се на земята и се претърколи встрани, докато тъмнозеленият снегоход прелиташе над главата му. Мъжът, който го караше, беше облечен изцяло в черно и носеше черна каска. Той спря рязко и извади пистолет.
Ярка светлина припламна в мрака и блъсна Танатос в гърдите, запращайки го назад.
Танатос изрева.
— Как смееш да ме предадеш! Та ти си един от нас!
Мъжът преметна дълъг крак над снегохода и отново зареди пистолета за сигнални ракети, докато отиваше към мястото, където Зарек все още лежеше на земята.
— Е — горчиво каза новодошлият, — трябваше да помислиш за това, преди да убиеш Бьорн. — Той стреля повторно и Танатос отново полетя назад. — Той беше единственият от тях, когото можех да понасям.
Непознатият протегна ръка и помогна на Зарек да се изправи. След това свали каската си и му я подаде.
— Вземи жената и се махай оттук. Побързай.
В мига, в който срещна погледа му, Зарек го позна.
Единственият Нощен ловец, когото мразеха повече и от него.
— Споон?
Русокосият Нощен ловец аполит кимна.
— Върви — каза той и презареди. — Аз съм единственият, който може да го удържи, но не мога да го убия. В името на Аполон, някой да намери Ахерон и да му каже, че Дневният палач е на свобода.