Танц с дявола
- Автор: Кениън Шерилин
- Серия: Нощни ловци #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Танц с дявола». Краткое содержание книги:
Ала в една затрупана от снега къща съдница и обвиняем откриват, че любовта винаги дава още един шанс.
Джес зяпна от изненада.
— Я чакай. Да не искаш да ми кажеш, че са те заврели тук, където няма никакви деймони, а ти дори нямаш слабо място? Каква е тая тъпотия? Аз живея насред царството на деймоните, при това с ахилесова пета, за която никой не си е дал труда да ми спомене, а ти, който нямаш такава, си стоиш тук, където не те грози никаква опасност?
Джес закрачи напред-назад. Навик, за който Зарек беше научил по време на един от среднощните им телефонни разговори. Подхванеше ли една от тирадите си, Джес не можеше да бъде спрян току-така.
— Къде е справедливостта в цялата тази работа! — възмущаваше се той. — А после Аш ме моли да дойда тук и да ти спася задника и ето че ние измираме като мухи, докато ти си недосегаем. А, не, така изобщо не може. Обичам те, мой човек, обаче — дяволите да го вземат. Изобщо не е справедливо. Топките ми замръзват тук, а ти, ти изобщо не се нуждаеш от защита. А в същото време на мен само дето не са ми лепнали на гърба една мишена, на която пише: „Хей, деймони на стероиди, целете се ей тук“.
Джес май никога нямаше да млъкне.
— Даваш ли си сметка, че като захапах ключовете си, за да си извадя портфейла и да платя на бензиностанцията, те замръзнаха в устата ми? Последното, което искам, е да умра в това забравено от бога място, от ръцете на някакво изчадие, за което никой досега не е чувал, ако не броим Гуидо, скуайъра убиец от Джърси. Кълна се, нечий задник ще ми плати за това.
Джес си пое дъх, но преди да успее да продължи, входната врата се отвори с трясък, от който цялата къща се разтресе.
По гърба на Зарек полази позната студена тръпка.
Бледа следа от спомен припламна в ума му, смътна и смущаваща.
И преди беше усещал това.
Без да има време да помисли, той затръшна вратата на спалнята и я заключи с помощта на телекинеза. След това бутна Джес към прозореца.
— Тя има вълк някъде в къщата. Намери го и го изведи оттук.
Мощен удар разтърси вратата.
— Излез, Зарек — изрева Танатос. — Мислех, че обичаш да си играеш с деймони.
— О, с теб ще си поиграем, копеле, и още как. — Зарек изкърти с телекинеза прозореца и блъсна Джес през него, докато Танатос продължаваше да блъска по вратата.
Зарек прекоси стаята и вдигна Астрид, която все още спеше дълбоко.
— Изведи я оттук — каза, докато я подаваше на Джес през прозореца. Каубоят едва я беше поел от ръцете му, когато вратата стана на трески. Зарек се обърна бавно.
— Майка ти не те ли е учила, че е невъзпитано да се натрапваш?
Танатос присви очи и прикова студен, суров поглед в него.
— Майка ми стана на прах, когато бях само на година. Нямаше време да ме научи на каквото и да било. Виж, ти ме научи — и то много добре — как да преследвам и убивам враговете си.
Думите му така слисаха Зарек, че той не можа да се предпази от първото му нападение.
Мощна въздушна струя го блъсна право в гърдите.
Зарек се претърколи, извличайки сила от болката.
Страшно го биваше в това.
Докато се подготвяше да се хвърли в атака, отекнаха два изстрела. Танатос политна напред, а после се обърна, ръмжейки.
Очите на Зарек се разшириха при вида на двете дупки от куршум, зейнали в черепа на деймона. Дупки, които зараснаха в миг.
Откъм коридора се чу как Джес изруга.
— Какво си ти!
— Джес — сопна се Зарек. — Махай се. Мога да се оправя и сам.
Танатос се нахвърли върху Джес и Зарек се метна на гърба му, притискайки го към касата на вратата.
— Върви! — изкрещя той на Джес. — Не мога да се бия, докато си тук. Нуждая се от всичката си сила.
Джес кимна и се втурна към входната врата. Зарек го чу как се забави достатъчно, за да изведе вълка.
— Най-сетне сами — изсмя се той, когато Танатос го блъсна към насрещната стена. — О, удоволствието от болката.
Танатос го изгледа с отвращение.
— Ти наистина страдаш от лудост, нали?
— Ни най-малко. Трябва да ти кажа, че се наслаждавам на всеки миг от нея.
Зарек остави силите си да се надигнат в него, докато ръцете му не запариха от тях. Привлече йоните във въздуха, зареди ги до краен предел и ги насочи към Танатос.
Ударът запрати деймона в другия край на коридора.
Събирайки още сила, Зарек го отхвърли по-назад, чак в кабинета и не спря, докато Танатос не се приземи пред огнището.
Ако имаше здрав разум, Зарек щеше да се възползва от това и да побегне.
Само че той нямаше чак толкова здрав разум. Освен това Танатос просто щеше да го последва, а той беше прекалено стар и прекалено вбесен, за да бяга.