Златото на Кортес [bg]

Кеслер умря мигновено, като очите му изхвръкнаха леко за кратко. Спринцовката беше напълнена с прясна кръв, която Сиърс беше изтеглил от собствената си вена преди по-малко от час. Той остави празната спринцовка на вестника в скута си и отново го нави. Цялата операция, извършена на обществено място, бе продължила седемнайсет секунди. Никой не обърна и най-малко внимание на случилото се.

Повърхностната аутопсия щеше да покаже, че Кеслер е починал от мозъчен кръвоизлив или удар. Смърт, която не можеше да се нарече неочаквана за човек, който поглъща толкова много неща, запушващи артериите с холестерин. По-внимателният оглед щеше да открие отвора от проникването на гробарската игла в ухото на малкия гаден германец, но на кого му пукаше? Кеслер имаше толкова врагове, че можеха да осигурят работа на специален екип от ФБР за това и следващото столетие. Само легендарният му архив щеше да ги държи под напрежение в течение на десетилетия.

Сиърс за миг се замисли за картонените фишове и се запита дали Кеслер не е направил един и за него. Почти сигурен беше. Загледа се в изстиващия труп, след това бръкна в джоба му и намери комплект ключове. Щеше да направи услуга на света и на себе си. Подпалвачеството не беше негова специалност, но сигурно щеше да успее да стъкми един хубав огън.

— Една последна недовършена работа — измърмори той, пъхна ключовете в джоба и се изправи. Остана неподвижен за миг, после бръкна в кафявия книжен плик на пейката до мъртвеца. — Може би все пак ще си взема една бишкота — каза наемникът, след това се обърна и си тръгна.