![Златото на Кортес [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/1/9/8/zlatoto-na-kortes-bg-download.jpg)
Златото на Кортес [bg]
- Автор: Кристофер Пол
- Серия: Фин Райън #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-121-4
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кортес [bg]». Краткое содержание книги:
То беше най-малко шейсет сантиметра в диаметър и дори при внимателно разглеждане наподобяваше фантастичните драсканици на скучаещ ученик. Отляво имаше поредица подобни на стълби спирали, които се спускаха до тесен правоъгълник. От кръглата шарка в центъра му се извиваше цяла поредица преплетени мотиви — сложна бъркотия, която водеше към друг кръг в горния десен ъгъл. И двата кръга бяха белязани с плоския отпечатък на ръка. Фин беше виждала много маянски йероглифи, но никога подобен на този.
— Можеш ли да го прочетеш? — попита Били.
— Нищо не разбирам — поклати тя глава.
— Може би нищо не значи — предположи той.
— Малко вероятно — не се съгласи приятелката му. — Това е кралска гробница. Всичко, което виждаме, е тук по някаква причина.
— Няма езеро.
— Брей, не бях забелязала — отговори Фин и продължи да изучава кръглата шарка.
— Смятах, че само пещерните хора са употребявали отпечатъци от ръце като този — подхвърли Били.
— Характерно е за множество култури, особено за мезоамериканците.
— Докато бях ученик, драсках подобни неща в тетрадката си — спомни си лордът. — Особено в часовете, които не ме интересуваха много. Математика и демотически гръцки. Господин Паймън.
— Паймън?
— Ние му викахме Симпъл. Нали разбираш, Симпъл Саймън среща баничар29, тръгнал за панаира…
— Благодаря, схванах го още от първия път — засмя се Фин.
— Всички драскахме такива нещица. После си ги разменяхме, за да видим кой е направил най-сложните лабиринти.
— Точно така — измърмори Фин, докато оглеждаше древната кръгла рисунка на стената.
— Точно така какво? — попита Били.
— Това е лабиринт. Карта. Завързаното нещо почти сигурно е стълбата, която води в кулата на обсерваторията над нас. Правоъгълникът е саркофагът. Другият кръг в лабиринта може да е езерото.
— Откъде ще започнем? — попита Били. — Как ще влезем в лабиринта? Не виждам как ще се измъкнем оттук.
Фин пристъпи напред и заразглежда внимателно картата на стената. Очертаната в релефната фигура длан се намираше в центъра на кръглата шарка по средата на правоъгълника. Сега Фин виждаше ръката върху йероглифа отдясно. Тя внимателно се протегна и постави своята собствена длан върху очертанието, направено преди петстотин години. Размерите странно съвпадаха.
— Натисни тук — измърмори на себе си Фин и направи точно това.
Чу се дълбоко стенание, сякаш цялата земя наоколо изпита болка, и тогава голямата кръгла релефна фигура се завъртя на скрити панти, откривайки черния вход на тунел зад стената.
— Нахални безсрамници — възкликна Били, вторачен в зейналата дупка. — Да крият това там през цялото време.
Фин почувства лек полъх по бузата.
— Тунелът води навън.
— Влизаме, нали? — попита Били. — Обаче какво ще правят другите? Как ще успеят да ни намерят?
— Нямаше ли няколко светещи пръчки в раницата, която Гарза ни остави?
— Е?
— Ще ги разставим като следа, която да следват. Ако искаме да намерим дълбока вода за плутония, това е единственият начин.
Били зарови из сака и извади една шепа шестнайсетсантиметрови пръчки. След като ги преброи, обяви резултата.
— Осемнайсет.
— Трябва да са достатъчно. Строши едната и да вървим.
Били въздъхна. Наведе се над пластмасовите пръчки, строши стъклената ампула вътре и задейства химическата реакция. Мека зелена светлина изпълни погребалната камера. Фин стисна фенерчето и прекрачи отвора. След като преметна раницата през рамо, той я последва с въздишка.
— Два километра и половина, два километра и половина напред към долината на смъртта, препускаха шестстотинте. Напред, Лека бригада! Пригответе оръжията, извика той. Към долината на смъртта препускаха шестстотинте.30
— О, я млъквай! — сряза го Фин.
26.
— Това определено няма да се получи — измърмори Ели Санторо, като придърпа кепето си по-ниско над очите, докато пресичаше лагерния плац с останалите.
— А аз вярвах, че всички американци мислят положително — възкликна Аркади Крус, докато водеше Ели и Гуидо към далечната палисада и една от приличните на колиби бараки откъм стената с портата. Той беше намерил за двамата униформи на членове на малката армия на Гусман и сега се готвеше да ги въоръжи до зъби.
29
Игра на думи, защото Паймън означава баничар. — Б.пр.
30
Тук лордът цитира „Атаката на леката бригада“ от Алфред Тенисън. Известното стихотворение описва героичната, но безсмислена атака при Балаклава по време на Кримската война, която завършва трагично за кавалеристите. — Б.пр.