Златото на Кортес [bg]

Светлината го обля, седнал на ниша в скалистата стена да си търка коляното. Зад гърба му на близката стена беше изрисувана голяма фигура на ягуар.

— Е, вече сме тук — отбеляза той. — Въпросът е къде е това тук.

— Погребална камера — каза Фин без колебание. Сърцето й започна да блъска от вълнение. — Мисля, че си седнал върху нейния обитател.

Били подскочи така, сякаш камъкът под него беше нагрят до червено.

Фин насочи светлината надолу.

— Света Дево — прошепна тя.

Лавицата, която Били беше използвал като седалка, всъщност представляваше горната част на голяма правоъгълна каменна кутия. Саркофагът, защото каменната кутия не беше нищо друго, бе направен от големи изсечени варовикови плочи. Беше най-малко метър и двайсет на височина и буквално запълваше единия край на гробницата, от което Фин заключи, че е поне три — три и половина метра дълъг. Стените на нишата и капакът бяха сложно оцветени и издълбани. Цветовете бяха толкова свежи, както в мига, в който преди половин хилядолетие са били положени в мократа мазилка.

Украсата беше класическа: прилепи, ягуари и птици, които се носеха сред прекрасни шарки. В центъра стоеше маянски крал с голяма переста корона на главата и церемониален щит и копие. Гърдите му бяха защитени от броня, направена от квадратни нефритени плочки, а на главата носеше шлем от същия материал с формата на зъбеща се глава на ягуар.

На колана му висеше обсидианов меч със сложна украса, а в едната си ръка държеше обсидианов боздуган.

Другата ръка беше вдигната и сочеше към далечния край на масивния капак, където нещо, което приличаше малко на старата космическа капсула „Меркурий“, се носеше из пространството, следвайки аркоподобна траектория, и оставяше огнена следа.

— Ерих не знам си кой — каза Били, когато светлината от фенерчето на Фин се спря на изображението.

— Фон Деникен — допълни тя. — „Спомени от бъдещето“. Той развива странна теория за древните космически кораби. Исторически НЛО-та. Всъщност това е маянско изображение на планетата Венера, която те смятали за звезда. Почти цялата маянска и ацтекска космология се основава на пресичането на Екватора от Венера. Това позволява почти съвършена математическа точност.

— Не ми обяснявай — усмихна се лорд Били. — Аз имах нужда от помощник, за да избутам изпита по математика. — Англичанинът замълча. — А на мен ми се струва, че сочи към онова кръгло нещо на стената.

Фин насочи светлината към голямото кръгло релефно изображение, което бе забелязала, когато се спусна в погребалната камера.