Златото на Кортес [bg]

— Все още не виждам връзка с картата, която намери — обади се Брайни Хансон и запали една от парфюмираните си с карамфил цигари.

— Мисля, че Улоа е взел един от маянските астрономи със себе си — каза тя. — Това е единствената теория, която пасва. Има повече от сто звезди, които един щурман може да използва, за да навигира. Маите са познавали почти петдесет от тях, както и транзита на Луната и Слънцето, транзита на Венера в нощното небе. При достатъчно съотносителни точки, каквито картата на стената показваше, откриването на мястото не беше трудно.

— Значи си сравнила очертанията на картата на стената с компютърна симулация? — попита Брайни.

— Точно така — кимна Фин. — Симулация на нощното небе над Юкатан и нощното небе над Морето на Кортес през 1539. Това е годината, през която Улоа е предприел пътуването. Сравних ги с чертежа на днешното небе. Трийсет и три градуса северна дължина и сто и петнайсет градуса западна ширина. Проста работа.

— Проста за теб — измърмори Били.

— Което е точно тук? — недоверчиво попита Гуидо.

— Плюс-минус стотина метра — намеси се Брайни. — Преносимият странично сканиращ радар показва тежка метална маса точно под нас. Водата е дълбока само пет и половина метра.

— Наистина ли смятате, че това е корабът със съкровището? — попита недоверчиво Били. — Както каза, през 1906 година са наводнени цели градове.

— Заслужава си да проверим — вдигна Фин рамене.

— Да не се бавим твърде много — подхвърли Гуидо и сбръчка нос. — Никога не съм предполагал, че вода може да мирише толкова лошо.