Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)
- Автор: Толкин Джон Рональд Руэл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард» ООД
- ISBN: 954-585 016-7
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хобит (Билбо Бегинс, или дотам и обратно)». Краткое содержание книги:
Но един ден вълшебникът Гандалф и джуджетата на Торин Дъбощит го повеждат на смело и опасно пътешествие до опустошената планина, за да търсят едно старо съкровище.
Тогава се разбира, че малкият разбойник Билбо притежава добро и честно сърце, чуждо на сляпата алчност за злато. А ние всички, малки и големи читатели на тази книга, се стремим да бъдем като тези, които обичаме! Нали?!
Изплашени да не пропуснат момента, джуджетата бързо се втурнаха към скалата и я забутаха — но напразно.
— Ключът! Ключът! — извика Билбо. — Къде е Торин? Торин бързо излезе напред.
— Ключът! — извика отново Билбо. — Ключът, който получи заедно с картата! Опитай се да го използваш, докато има още време!
Тогава Торин пристъпи напред, свали ключа от верижката на врата си, пъхна го в дупката и го завъртя. Щрак! Слънчевият лъч угасна, слънцето залезе, луната изчезна и мракът взе да се разстила по небето.
Сега всички започнаха да бутат задружно и част от скалната стена бавно се помести. Появиха се дълги прави процепи и очертаха една врата — пет стъпки висока и три широка, — която безшумно се открехна навътре. От зейналия отвор, който водеше някъде надолу в планинския склон, навън сякаш избликна гъст мрак и увисна като черна пелена пред очите на изненаданите джуджета.
12
Вътрешни сведения
Джуджетата дълго време стояха в тъмното пред вратата и премисляха случилото се, докато най-сетне Торин каза:
— Ето че дойде моментът нашият уважаван господин Бегинс, който през цялото ни пътуване доказа, че е добър другар и че е далеч по-смел и съобразителен, отколкото подобава на дребния му ръст, и който — ако мога така да се изразя — е роден под необикновено щастлива звезда, та казвам: сега е моментът той да извърши услугата, заради която го включихме в нашето съдружие, и да заслужи обещаното му възнаграждение…
Вие вече знаете как обича да се изразява Торин при важни събития, затова няма да ви предавам по-нататък думите му, макар че той говори още доста дълго. Събитието наистина беше важно и Билбо започваше да става нетърпелив. Той вече познаваше много добре Торин и се досещаше каква цел преследват думите му.
— Ако смяташ, че е мое задължение да вляза пръв в тайния коридор, о, Торин, син на Траин и внук на Трор, дано брадата ти да става все по-дълга и по-дълга — рече малко ядовито Билбо, — то кажи го веднага, та да не губим повече време! Аз мога и да откажа. Измъкнал съм ви вече от две опасни положения, които не влизаха в първоначалната уговорка, така че, струва ми се, напълно заслужих възнаграждението си. Но «всичко хубаво става по три пъти», както казваше моят баща, затова мисля, че няма да откажа. Може би съм започнал да вярвам в щастливата си звезда повече, отколкото преди — той имаше предвид миналата пролет, когато бе напуснал дома си и му се струваше, че оттогава са минали векове, — но, така или иначе, ще вляза да видя какво има вътре, за да приключа с това неприятно задължение. Кой друг ще дойде с мен?
Билбо не очакваше да чуе хор от гласове и доброволци, така че не се и разочарова. Фили и Кили се спогледаха и застанаха на един крак, другите обаче дори и не се престориха, че предлагат услугите си. Единствен старият Балин, когото обикновено оставяха на пост и който много се бе привързал към хобита, каза, че ще влезе заедно с него и ще го придружи поне донякъде, за да извика за помощ, ако се наложи.
В защита на джуджетата трябва да кажем следното: те наистина възнамеряваха да се отблагодарят богато на Билбо за услугите му; бяха го довели да им свърши една опасна работа и никак не се тревожеха, че мъничкото човече ще я свърши, щом самичко желаеше това; ако изпаднеше в беда обаче, всички щяха да му се притекат на помощ, както бяха сторили при залавянето му от троловете още в самото начало на приключението, преди изобщо да имаха какъвто и да било повод за благодарност. Така е — джуджетата не са герои, а пресметлив народ с много точна представа за стойността на парите; сред тях има и такива, които си служат с измама и мошеничество, но повечето са честни и добри като Торин и съдружие, стига да не очаквате прекалено от тях.
Звездите тъкмо започваха да се показват една след друга на притъмняващия блед небосвод, когато Билбо пропълзя през омагьосаната врата и навлезе крадешком в Планината. Тук се вървеше много по-лесно, отколкото бе очаквал, защото това не беше коридор на гоблинско подземие, нито грубо изсечена пещера на елфите, а коридор, прокопан от джуджетата в дните, когато са били най-богати и най-опитни. Изпънат като по конец, с равен под, гладки стени и умерен наклон, той водеше някъде надолу в мрака.