Цялата истина [The Whole Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шоу и Кати Джеймс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Цялата истина [The Whole Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Зловещите машинации на Дик Пендър водят до кървав инцидент в лондонския мозъчен тръст Финикс Груп, свързан с китайското правителство. Целта е да бъдат натопени руснаците. Случайна жертва на атентата става Ана Фишер, чийто годеник е Шоу — наемен убиец, принуден да служи на тайна международна разузнавателна агенция.
Шоу е твърдо решен да разкрие цялата истина за смъртта на Ана. По стечение на обстоятелствата негов партньор в опасното начинание става Кейти Джеймс — блестяща журналистка, чиято кариера е провалена от алкохола. Тя възприема каузата на Шоу като последна възможност да възстанови репутацията си. За Шоу и Кейти има само две възможности: да разобличат Крийл или да станат негова жертва.
— Слушай — въздъхна тя. — Давам си сметка, че никой на този свят не желае по-силно от теб да разкрие убийците на Ана. Аз също го искам, но трябва да си върша и работата. Имам поръчка да напиша материал по темата и възнамерявам да я изпълня професионално.
— Чакай малко! — вдигна глава Шоу. — Разказваш ми за този човек и искаш да спра дотук! Защо изобщо повдигна тази тема, след като не искаш да ме запознаеш с него?
Кейти се облегна назад и опря длани в бедрата си.
— Много ми се ще да имам подходящ отговор, но за съжаление нямам. Просто исках да знаеш. Може би защото се надявах да кажеш, че този човек говори истината.
— А ти вярваш ли му?
— Подробностите са убедителни — въздъхна тя. — Копирната машина, труповете край входа, служител на име Бил Харис. Ти вече беше там, можеш ли да ги потвърдиш?
— Да, труповете край входа и копирната машина на втория етаж са истина. Ще проверя дали тя е достатъчно голяма, за да се скрие в нея. Не разполагам със списъка на жертвите и не мога да кажа нищо за човек на име Бил Харис. Но мога да проверя. Казваш, че твоят човек е влязъл и излязъл през задния вход, нали така? — Кейти кимна. — Затова не е записан от камерата. Тя обхваща само главния вход.
— Значи е казал истината? — погледна го с надежда тя.
— Не е сигурно. Същата информация би получил и ако е бил част от екипа на убийците.
— Мина ми през ума, но той не прилича на убиец. Един измършавял поляк, който умира от страх.
— Който те заговаря на улицата просто ей така? Мислиш ли, че е случайно?
— Чул ме е, като разговарям с полицая на вход, а и е разбрал, че съм журналистка. Не е чак толкова необичайно човек да се върне на мястото, на което е преживял смъртно премеждие. Чувство за вина и всичко останало…
— Говориш така, сякаш много искаш да убедиш сама себе си — отбеляза Шоу.
— Повярвай ми, че ще го проверя по всички възможни начини. Той пребивава незаконно в страната, което усложнява нещата. Вероятно затова не иска да се обърне към полицията.
— Незаконно? — вдигна вежди Шоу. — И въпреки това обикаля да си търси работа?
— Това се случва всеки ден. Документите за работа лесно могат да бъдат фалшифицирани, но не и протоколите за разпит, свързани с криминални престъпления. Ти отлично знаеш, че в тези случаи полицията е далеч по-внимателна.
— В такъв случай какво искаш от мен? — погледна я право в очите Шоу.
— Твоите думи потвърждават, че този човек е бил в сградата — въздъхна Кейти. — Ето защо мисля да продължа работата си върху материала.
— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — скочи Шоу. — Какъв материал?
— Става въпрос за очевидец на „Лондонската касапница“! — смаяно го погледна тя. — Нима мислиш, че от случилото се не става материал?
— Но той твърди, че убийците са говорили руски, Кейти!
— Е, и?
Очите й подозрително пробягаха по разтревоженото му лице.
— Има ли нещо, което си ми спестил?
— Ще ти кажа, но само ако обещаеш да не пишеш проклетия си материал.
— Не мога, Шоу! И не искам. Това е новина, по дяволите!
— Която може да подпали световна война.
— Каква световна война?! — слисано го погледна тя.
— Ще ти кажа само ако се закълнеш, че няма да го споделяш с никого, нито пък ще пишеш за него. Това са условията ми: или го приемаш, или ги отхвърляш.
Колебанието на Кейти продължи само миг.
— Приемам — кимна тя.
— В сградата са открити неоспорими доказателства, че Финикс Груп стои зад кампанията „Червена заплаха“.
— Какво?! — скочи от стола Кейти. — Сигурен ли си?
— Че доказателствата са там? Да, сигурен съм. Но все още не знам какво означават те.
— Моят очевидец е чул, че убийците разговарят на руски. В хода на разговора са споменали, че са изпратени по заповед на Горшков.
— По дяволите! — изригна Шоу. — Защо чак сега ми го казваш?
— Я виж кой говори за спестяване на информация! — сопна се тя. — И аз като теб реших да запазя някои неща само за себе си. Но ако Финикс Груп действително е организатор на антируската кампания, това обяснява защо Горшков е заповядал нападението.
— Което още не е сигурно. „Червената заплаха“ бе умишлено подхвърлена.
— Откъде си сигурен? Аз видях материалите върху бюрото на Ана със собствените си очи! Може би не ги е проучвала, а ги е създавала!
— И ги е оставила там специално за теб, въпреки че целият свят се пита кой стои зад тази гадост? — поклати глава Шоу.
Сега дойде ред на Кейти да изпита несигурност.
— Предполагам, че това е лишено от смисъл — призна тя. — Но откъде ти хрумна идеята за нова световна война?
— Горшков се закле, че ще нанесе въоръжен удар срещу организаторите на кампанията.