Среднощни тайни
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Рашева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Крофт сключи съсредоточено вежди, загледан в хавлията в ръката си. Раздразнено разтърси глава.
— Не хавлията. Книгата.
Мърси замръзна, хванала в ръка единия си сандал. Вдигна поглед към лицето му.
— Крофт — рече тя, колкото може по-внимателно и ясно, — ти успя ли да влезеш в хранилището?
Той й намигна.
— Естествено. Затова слязох долу, спомняш ли си? А аз винаги завършвам това, което съм започнал.
Мърси бавно стана на крака, докато с почти механичен жест изстискваше полите си. Водата и залата с градината бяха топли, но нея изведнъж я обля истинска студена вълна.
— Ти да не си изнесъл книгата от хранилището?
— Така смятам. — Той отново се намръщи. — Исках още веднъж да я погледна.
— „Долината“ ли, Крофт? — Мърси го сграбчи за мокрия ръкав, опитвайки се да го накара да съсредоточи вниманието си върху нея. — „Долината“ ли изнесе от хранилището? По дяволите, защо ли се опитвам да водя смислен разговор с теб, докато си в това състояние.
Настроението му отново се промени. Явно беше, че непознатата липса на координация го озадачаваше даже и в сегашното му състояние.
— Какво става с мен?
— Пиян си. Хайде, време е да си лягаш.
Той тръсна глава, но не се опита да се отскубне, когато тя го прегърна през кръста и го поведе надолу по пътеката.
— Книгата — спря се изведнъж той.
— Книгата е на безопасно място. — Тя усети промяната в настроението му. Притесняваше се да го гледа как превключва от състоянието на глупава приповдигнатост към явно безпокойство за „Долината“.
— На безопасно място? Значи си я взела?
Главата му се извърна мигновено и само за няколко секунди Мърси си помисли, че вижда искрата на нормален разсъдък в очите му. После реши, че по-скоро е било измамен ефект на лошото осветление.
— Книгата не е у мен. В хранилището е — търпеливо му напомни тя.
— Вземи я.
— Какво? — Мърси се закова на място. — Да не си луд? Как ще вляза в хранилището?
Крофт избърса водата от челото си с хавлията.
— Оставих го отворено. Бях там, когато усетих, че някой ме следи. Затворих вратата, но не я заключих, като се върнах да видя кой е в градината. — Спря и направи гримаса: — Мамка му. Като че ли най-накрая ще взема да повърна. Мислех си, че гаденето е отминало.
— На стомаха ли ти е зле? Крофт, чуй какво ти говоря.
Той си пое дълбоко въздух.
— Така. Оправих се. Проклето гадене!
Мърси започна да се ядосва и да се плаши. Сграбчи реверите на мократа му риза и се опита да го разтърси. Той премигна и погледна надолу към нея.
— Намери ли някого тук в градината? — тихо го попита.
— Не ми се наложи — обясни и Крофт. — Той ме намери. Беше мъж. Далас или Ланс. Срамота. По принцип не би трябвало да може да се приближи толкова близо до мен, без да го усетя. Нещо ми е станало, Мърси.
Изведнъж й се зави свят.
— Той ли те хвърли в басейна?
Крофт се замисли.
— Смятам, че се опита да ме повали и да ме хвърли в басейна. Но аз го изиграх. — Ухили се при спомена за собствената си проницателност. — Скочих в басейна по свое желание.
— О, божичко! — Мърси го грабна за ръката и забърза пак по пътеката. — Трябва да се махаме оттук.
Крофт изведнъж се запъна. Не че се дръпна от нея, но се спря насред пътеката. Мърси не можеше изобщо да го мръдне.
— Не и без книгата — каза той. — Иди да вземеш книгата.
Мърси вече беше на ръба на силите си.
— Ако взема проклетата книга, ще тръгнеш ли с мен?
Той кимна доволно. Прелъстителната усмивка се върна на устните му.
— Естествено. С теб бих тръгнал навсякъде, Мърси.
— Млъквай веднага! Забъркали сме се в сериозна каша. Ако не спреш да ми говориш глупости, ще те хвърля обратно в оня басейн, ясно ли е, Крофт Фалконър?
— Как се намръщи само. Голям късмет извади, че съм толкова добър по душа, а?
Тя реши, че единственото, което може да стори, е да не обръща внимание на по-голямата част от приказките му. Като че ли книгата бе единственото нещо, което наистина го интересуваше. Ако я вземеше, той можеше да стане по-податлив и да изпълнява нарежданията й.
Мърси стигна до решение. Явно щеше да й се наложи да даде няколко разпореждания на Крофт тази вечер. Накрая беше успял да я убеди, че нещо не е както трябва в имението на Гладстоун. Най-разумно би било да си тръгнат. Съвсем очевидно беше, че той не е в състояние да организира оттеглянето им. Именно тя трябваше да се справи с проблема.
— Крофт, слушай ме сега. Ще взема „Долината“, ако успея да вляза в хранилището. После се качваме горе. Ако някой ни види, ще се правим, че си много пиян и трябва да си легнеш. Качим ли се в стаята, събираме си нещата и слизаме по задните стълби, където е паркирана колата. Ясно?