Дългът към удоволствието
- Автор: Ланчестер Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългът към удоволствието». Краткое содержание книги:
— Десет и седемнайсет минути — отвърна наперено тя. — Вие сте виновен, защото снощи така ни натъпкахте и напоихте, че няма какво да мърморите. Това кафе от сега ли е? Да? Господи, мисля, че съм умряла и съм се преселила в рая.
— Аз лично предпочитам чай рано сутрин. Намирам, че ефектът на кафето върху нервите ми е прекалено силно изразен, когато го пия на празен стомах. Балзак, както знаете, разстроил фатално здравето си, като пиел четирийсет-петдесет чаши дневно, и то буквално отровно силно черно кафе. Сигурно ще възразите, че Хазлит пък си е развалил стомаха, като прекалил със зеления китайски чай. Няма да ви опонирам. Джеймс Джойс пък си докарал язва, защото пиел едно швейцарско бяло вино, без да подозира, че съдържа малки количества сяра.
— Леглата бяха много удобни — вметна литературният дилетант Хюи. Усмихнах се снизходително и натиснах буталото на каничката-термос.
— Заповядайте на масата и се чувствайте като у дома си. Аз станах рано-рано и набрах малко гъби, с които ще приготвя чудесен омлет за двама ви, а след това Лора и аз ще можем да си побъбрим, защото съм сигурен, че има още някои неща, които ти би искала да знаеш, и после можете да потегляте. Към Арл, нали така?
— Както знаете, в тази стара къща са останали купища вещи на брат ви, включително цяла серия скици, съхранявани на тавана, които имам разрешение да видя, но се страхувам, че имаме по-непосредствен проблем, а именно невъзможността да опитаме вашия омлет, защото Хюи не яде яйца.
Неволно хлъцнах от удивление.
— Но… но… но това е невъзможно. Всички обичат яйца. Как така няма да… Та те са безвредни! Класическата френска кухня е немислима без яйцата. Всички истински европейци ги консумират. Познанията ни за холестерола са толкова повърхностни. Тъй наречената диетология се гради на преувеличения и инсинуации…
— Съжалявам, но това няма нищо общо с диетите — защити се Хюи с вбесяващата, самодоволна, престорена плахост, с която хората си признават алергиите и фобиите. — Получавам мигрена.
— Голяма работа! В края на краищата, както е известно, мигрената е първа братовчедка, по-млада родственица на епилепсията, която е играла толкова важна роля в артистичните и политическите кръгове от самото начало на известната нам история — Юлий Цезар, Достоевски… списъкът е дълъг. Хюи, драги мой, направо ти завиждам. Да поемеш доброволно това бреме, да ядеш яйца с пълното съзнание за света на виденията, пред който се изправяш, да изпиташ доброволно транса на шамана, нахлуването на божествената природа, осъзнаването на безкрайното, да предприемеш едно приключение, което… Какво ще кажеш за гъби с препечена филийка?
— Може.
— Макар че много ще изпуснеш, mon cher — казах аз, съвземайки се постепенно и набирайки скорост като моторизиран полицай след рязко удряне на спирачки по време на демонстрация. Заех се с печката. — Двойното вълшебство на химията на яйцата е в основата на значителна част от европейското гастрономическо изкуство. Всички познаваме максимата на Ескофие: Какво представлява класическата френска кухня? Краве масло, краве масло, и още веднъж краве масло. Тук можем да добавим: а също и яйца. Следват и самите ястия с яйца: яйца на очи, яйца в масло, бъркани яйца, забулени яйца, на фурна и различните интерпретации и национални разновидности на омлета: frittata, tortilla, като и двете според мен са твърде сухи и приличат на гума, датският яйчен кекс, яйчният foo yong, класическата piperade на баските, както и същинският френски омлет, който брат ми толкова обичаше — това беше всъщност последното нещо, което ядохме заедно.
Лора: Разкажете ми за това. Хю няма да има нищо против.
Намалих малко газта на котлона.
— Есента в Норфък може да навява безкрайна меланхолия и самота. Жизнените сокове на годината пресъхват, листата увяхват, духът пада като барометър при лошо време. И тъй нататък. Засякохме се в къщата за един ден и една нощ — нещо, което не ни се случваше често, после ма сутринта аз приготвих закуска, същото, което ще хапнете тази сутрин (и между другото измих чиниите, понеже Бартоломю не беше кой знае какъв чистник), после потеглих към Лондон, а на следващия ден дойдох в тази къща. Бях тук, когато той умря, и, разбира се, тъй като нямам телефон, узнах за смъртта му от телеграмата, изпратена ми от предпоследната му съпруга. Заповядайте — нарочно не сложих много сол, но изобщо няма да се обидя, ако искате да си го досолите, тъй като аз съм признат любител на безсолното; макар че, разбира се, колкото повече се поти човек, толкова повече сол му е необходима, както Хюи несъмнено е забелязал. Нека поръсим малко чер пипер на препечената филийка на мъжа ти, та да се убие вкусът на брашно. Ще забележиш, че в средата на омлета жълтъците са стегнати, но не втвърдени. Номерът е да не се прекалява с плънката — допълнителните съставки не бива да надвишават една супена лъжица. Възможни са аналогии с другите изкуства, ако за момент си позволим да използваме връзката между форма и съдържание. Маслото се разтапя на силен огън и се изчаква пяната да се слегне. Тиганът е нагорещен, а плънката се добавя, когато яйчният разтвор в центъра започне да се втвърдява. Яжте, яжте.