Дракони на пролетната зора

Макар някои от благородниците да се противопоставиха на подобна драстична мярка, Танис и Гилтанас — като никога единни — принудиха Лорда да вземе това решение. И двамата бяха обрисували с ярки и ужасяващи краски картината на опожаряването на Тарсис. Това се оказа изключително убедително. Калоф направи декларацията си, но после безпомощно ги загледа. Беше очевидно, че няма представа какво да направи, за да защити града. Страшната сянка на летящата цитадела, която висеше над тях, напълно бе обезкуражила Лорда, а и повечето от военните му водачи бяха в същото състояние. След като изслуша някои от безумните им идеи, Танис се изправи.

— Имам предложение, милорд — каза той почтително. — Тук има личност, която притежава необходимите умения да защити този град…

— Ти ли, полуелфе? — прекъсна го елфът с горчива усмивка.

— Не. Ти, Гилтанас.

— Елф? — попита удивено Лорд Калоф.

— Той беше в Тарсис. Има опит в боя с драконяните и драконите. Добрите дракони му вярват и ще му се подчиняват.

— Съгласен съм! — въздъхна облекчено Калоф и се обърна към Гилтанас: — Знаем какво мислят елфите за хората, милорд, и, трябва да призная, повечето хора мислят същото за тях. Но ще ти бъдем вечно благодарни, ако ни помогнеш в този съдбоносен за нас момент.

Гилтанас погледна объркан Танис, но не можа да прочете нищо по брадатото му лице. „Почти прилича на мъртвец“ помисли си той. Лорд Калоф повтори въпроса си, като добави нещо за „възнаграждение“. Очевидно бе решил, че колебанието му се дължи на нежелание да поеме отговорност.

— Не, милорд. — Елфът прекъсна размишленията си. — Не искам и не е нужно никакво възнаграждение. Ако спася хората, това ще ми бъде достатъчна награда. Колкото до това, че сме от различни раси — той отново погледна Танис, — може би научих достатъчно, за да разбера, че това няма никакво значение. И никога не е имало.

— Кажи ни какво да правим? — попита нетърпеливо.

— Първо, бих искал да поговоря с Танис — каза Гилтанас като видя, че полуелфът се готви да тръгва.

— Разбира се. Зад вратата вдясно има малка стая, където можете да поговорите насаме.

Двамата влязоха в богато обзаведена стая и дълго стояха в неловко мълчание. Никой не поглеждаше към другия. Гилтанас пръв наруши тишината:

— Винаги съм презирал хората — каза бавно той, — а сега поех отговорността да ги защитавам. — Той се усмихна. — И се чувствам добре — добави тихо и за пръв път погледна Танис.

Очите им се срещнаха. Мрачното лице на полуелфа за миг се проясни, макар да не отвърна на усмивката му. После отново сведе поглед и се намръщи.

— Отиваш в Нерака, нали? — попита Гилтанас след още една дълга пауза.

Танис кимна безмълвно.

— А приятелите ти? Ще дойдат ли с теб?

— Някои от тях. Всички искат да дойдат, но… — Той усети, че не може да продължи, спомняйки си тяхната преданост.