Принц на Хаоса [bg]

Той не атакува директно импровизираната ми Карта, а се опита да пресече енергийния поток, с който работех по нея.

Изведнъж в сътворената от мен Карта се появи Дара — висока, с катраненочерно люспесто тяло и очи, които бълваха зелени пламъци.

— Мерлин! Какво става? — извика тя.

Не бях чувал до този момент някой да е правил нещо подобно, но въпреки това задържах контакта, притеглих я към себе си и изтрих рамката. Дара се появи пред мен, висока около два метра и половина и потръпваща от негодувание.

— Какво означава всичко това? — попита тя.

Хванах и нея по изпитания вече метод и я сведох до доста по-миролюбивия й хуманоиден облик.

— Демокрация — казах аз. — Нека всички изглеждаме по един и същ начин.

— Много забавно! — нацупи се тя и се зае да си възвърне предишната форма.

Блокирах усилията й и спокойно отбелязах:

— Не, не е забавно. Но аз организирах тази среща и тя ще протече така, както искам.

— Чудесно — каза Дара и сви рамене. — Кое е чак толкова спешно?

— Моята коронация.

— Всичко е уредено. Тронът е твой.

— А чие протеже ще трябва да бъда аз? — Вдигнах лявата си ръка с надеждата, че няма да могат да различат единия пръстен от другия. — Това нещо тук обладава неизмерима сила. Неговият притежател може да разполага с нея. Но в него има и още нещо — заклинание, което да контролира приносителя.

— Той принадлежеше на Суейвил — каза Мандор. — Аз направих така, че да то откриеш и да усвоиш силата му. Но тази сила наистина си има цена. Приносителят трябва да постигне разбирателство с пръстена.

— Преборих се е него — излъгах аз — и сега съм негов господар. Но основният ми проблем не беше идеята, заложена в пръстена, а по-скоро собствената ти допълнителна инсталация.

— Не отричам, че е така — каза той. — Имах си наистина сериозна причина, за да го сторя. Ти не желаеше да се възкачиш на трона. Направих го, за да те подтикна да вземеш правилното решение.

Поклатих глава и казах:

— Причината ти не е достатъчно сериозна. Но това не е всичко. Заклинанието ти трябваше да ме направи зависим от теб.

— Необходимост — отвърна Мандор. — Ти отсъства доста време. Липсват ти основни познания но променилата се политическа ситуация. Не можехме просто да те оставим да поемеш управлението и да тръгнеш в своя посока, особено във времена като тези, когато всяка грешка би могла да се окаже смъртоносна. Родът се нуждаеше от някой, който да те напътства. Но тази зависимост щеше дапродължи само докато влезеше крак с настоящите събития.

— Позволи ми да се усъмня в думите ти, братко — казах аз.

Мандор погледна Дара и тя му кимна едва забележимо.

— Той е прав — каза тя. — Не виждам нищо лошо в подобна временна зависимост, докато усвоиш тънкостите на занаята. Залогът е твърде голям, за да си позволим да рискуваме.

— Това беше заробващо заклинание — уточних аз. — То щеше да ме принуди да се кача на трона и след това да изпълнявам безропотно заповедите ви.

Мандор облиза устните си. За пръв път в живота си го виждах да издава по някакъв начин безпокойството си. Това ми припомни, че трябва да съм нащрек, макар няколко мига по-късно да си дадох сметка, че дори тази гримаса би могла да се окаже добре премерен ход. Така и излезе. Аз насочих вниманието си върху него и естествено първият удар дойде от Дара.