Принц на Хаоса [bg]

— Чък — повторих аз.

Долових слаб намек за нечие присъствие и натиснах отново газта. Картата едва не се пръсна в ръцете ми. По нея се появи ситна мрежеста нишка. Накрая имах чувството, че се взирам в малко, покрито с петна прозорче. Продължих да прониквам все по напред и по-напред.

— Татко! Здравата съм го закъсал! — чух тогава.

— Къде си? Какво е станало?

— Срещнах едно странно създание. Последвах го. То си е направа математическа абстракция. Казва се Кергма. После попаднах в някакво константно пространство и сега се въртя в кръг. Тъкмо беше започнало да става весело и…

— Познавам Кергма доста добре. Голям майтапчия е. Усещам състоянието ти. Ще изпратя няколко енергийни заряда, за да спра въртенето ти. Ако възникнат проблеми, веднага ме предупреди. Щом се освободиш, само ми дай знак и ще те измъкна.

Насочих енергията в нужната посока и след малко въртенето започна да губи скоростта си. Няколко мига по-късно Чък ме осведоми:

— Мисля, че вече бих могъл да се измъкна.

— Давай тогава.

И изведнъж Чък се озова до мен — малко, бляскаво, магическо кръгче.

— Благодаря ти, татко. Наистина съм ти задължен. Ако случайно има нещо, ти само…

— Има такова нещо — казах.

— Казвай.

— Смали се и се скрий някъде по мен.

— Китката става ли?

— Разбира се.

Той го направи и после попита:

— Защо?

— Може би ще имам нужда от съюзник.

— Срещу какво?

— Срещу каквото и да е — отвърнах аз. — Времето ще покаже.

— Хич не ми харесва начинът, по който прозвучаха думите ти.

— Тогава се изпарявай, докато можеш. Този път няма да мога да те защитя.

— Не мога да го направя.

— Виж, Чък. Работата стана наистина дебела и сега е моментът да решиш. Аз…

Въздухът вдясно от мен затрепери. Знаех чудесно какво означава това.

— После — казах, — Сега кротувай.

…И ето че до мен се оформи врата, после се отвори и в нейните очертания се появи стълб зелена светлина. Постепенно сред сиянието се оформиха очи, уши, нос, устни, крайници, докато накрая се появи една завършена демонична фигура, в която беше вложено повече въображение, отколкото в другите, които бях наблюдавал напоследък. Естествено чертите ми бяха добре познати.

— Мерлин — каза той. — Усетих как преди малко използва Колелцето.

— Хрумна ми, че ще усетиш — отвърнах аз. — Аз съм на твоите услуги, Мандор.

— Наистина ли?

— С цялото ми уважение към теб, братко.

— Дори що се отнася до коронацията?

— Особено за нея.

— Чудесно! А с какво се занимаваше тук?

— Търсех нещо, което бях изгубил.

— Това може да почака, Мерлин. Има цял куп други неща, за които трябва да се погрижим веднага.

— Да, напълно съм съгласен.

— Тогава приеми някоя по-лицеприятна ферма и ела с мен. Трябва да обсъдим първите стъпки, които ще предприемеш след като бъдеш обявен за законен владетел. Като например кои кланове трябва да бъдат поощрени и кои обявени извън закона…