Принц на Хаоса [bg]

— Странно, и аз чух същото.

— Значи няма да е патриотично от моя страна да продължавам да ти се сърдя?

— Никога не съм искал да те нараня. Нито физически, нито по какъвто и да било друг начин.

Най-неочаквано тя се озова в прегръдките ми. За дълго.

— Джърт твърди, че вече сте приятели — каза тя.

— Да, нещо такова.

Целунах я.

— Ако продължим в същия дух — отбеляза тя, — той сигурно пак ще се опита да те убие.

— Знам. Но този път последствията може наистина да придобият апокалиптичен характер.

— Накъде си тръгнал сега?

— Трябва да се справя с една задача, която ще ми отнеме няколко часа.

— Защо не наминеш, след като приключиш с нея? Има доста неща, за които бихме могли да си поговорим. Ще бъда в стаята с глициниите. Знаеш къде се намира, нали?

— Знам — казах аз. — Това си е жива лудост.

— Тогава до по-късно?

— Може би.

На следващия ден отидох до Ръба, тъй като чух, че гмуркачите в Кладенеца — онези, които търсят различни ценни предмети отвъд Ръба — са прекратили скоковете си за пръв път от няколко поколения насам. Когато ги попитах каква е причината, те ми отговориха, че напоследък били забелязали опасно раздвижване в дълбините — вихрушки, огнени крила, течения от някакъв непознат вид.

После седнах на едно уединено място и използвах Колелцето, което носех на пръста си, за да разпитам другото, което държах в джоба си. Още щом премахнах защитния, му екран, то задочна да нарежда като в транс: „Върви при Мандор. Стани крал. Виж се с брат си. Виж се с майка си. Започни да се подготвяш.“ Увих го отново в магическото поле и го оставих встрани. Ако не направех скоро нещо, той щеше да започне да се досеща, че номерът с пръстена се провалил. Това имаше ли някакво значение?

Можех просто да изчезна, можех да отида с баща си и да му помогна в подготовката на последното представление, което вероятно се канеше да даде неговият Лабиринт. Можех дори да изоставя и двата пръстена тук и така да увелича силата на Хаоса. Известно време сигурно бих се оправил и само с помощта на моите магии.

И все пак проблемът ми беше именно тук. Бях създаден и възпитаван с единствената цел някога да се превърна в идеалния крал-фигурант и да бъда контролиран от майка си, а вероятно и от брат си Мандор. Обичах Амбър, но обичах и Хаос. Едно бягство в Амбър, където вероятно щях да съм в безопасност, нямаше да реши личните ми проблеми, точно както едно оттегляне заедно с баща ми на Сянката Земя, със или без Корал, нямаше да промени нищо. Проблемът беше тук и в мен самия.

Призовах една от силите на пръстена, за да достигна до един път, който щеше да ме отведе в имението Сауал. Докато пътувах по него си мислех за това, което трябва да направя, и изведнъж осъзнах, че всъщност се страхувам. Ако събитията се развиеха така бурно, както се очертаваше, моят живот щеше да виси доста време на косъм. Другата възможност бе да убия някого, а никак не ми се искаше да го правя.

Така или иначе, трябваше да направя нещо. В противен случай никога нямаше да мога да си върна душевния мир.