Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))». Краткое содержание книги:
Чудя се само къде бих могла да отида. Може би някъде в чужбина. В Лае Вегас. Ами да! И там мога да спечеля цяло състояние в казината. Един милион лири стерлинги или някаква подобна сума. А може дори и повече. И после… да… после пращам факс на Дерек, в който го уведомявам, че закривам банковата си сметка при тях поради това, че му е липсвала вяра в мен.
Боже, да! Няма ли да е страхотно? „Скъпи мистър Смийт, бях леко изненадана от неотдавнашния Ви намек, че не разполагам с достатъчно средства, за да покрия разходите по кредита си, и доста шокирана от саркастичното Ви държание към мен. От приложения чек за милион и двеста хиляди лири стерлинги става ясно, че разполагам със солидни средства, които в най-скоро време ще прехвърля при някой от конкурентите Ви. Той несъмнено ще се отнася към мен с повече уважение от Вас. Послепис: Изпращам копие от това писмо до началниците Ви в централния офис.“
Тази идея ми харесва толкова много, че известно време я иредъвквам в главата си, мислено редактирайки писмото си отново и отново. „Скъпи мистър Смийт, по време на последната ни среща се опитах да Ви информирам дискретно, че в действителонст съм милионерка. Ако ми бяхте имали доверие, нещата можеха да бъдат доста по-различни.“
Пък да видим дали няма да съжали тогава за държанието си! Ще съжали и още как! Това ще му е за урок. Вероятно ще ми се обади да ми се извинява. Ще се опитва отново да ме спечели като клиентка на банката. Сигурно ще настоява, че не е имал намерение да ме обижда. Но вече ще е много късно. МНОГО, много късно. Ха! Ха-ха-ха-ха…
По дяволите! Пропуснах си спирката.
Когато се прибирам вкъщи, заварвам Сузи да седи на пода, заобиколена от лъскави списания.
— Здрасти! — казва тя ентусиазирано. — Знаеш ли какво? Ще ме снимат за „Вог“!
— Какво? — възкликвам невярващо. — На улицата ли те видяха или какво? — питам и в следващия миг осъзнавам, че не би трябвало да звуча чак толкова изненадано.
Така де, Сузи има великолепна фигура. Като нищо може да бъде манекенка. Ама все пак… „ВОГ“
— Не мен, глупчо! — отвръща тя. — Рамките ми.
— Ще снимат РАМКИТЕ ти за „Вог“?!
Това вече наистина не го вярвам!
— За юнския им бррй! Ще ме включат в материал със заглавие „Отпуснете си душите — дизайнери връщат смеха в интериора“. Върхът, нали? Проблемът обаче е, че засега съм направила само две рамки. Ще трябва да направя още няколко, в случай че хората пожелаят да си купят.
— Ясно — казвам, опитвайки се да осмисля чутото. — А как стана така, че „Вог“ ще правят материал за теб? Чули са отнякъде за рамките ти или какво?
Но как, за Бога, ще са чули за нея?! Така де… та тя започна да прави рамки едва преди четири дни!
— Не бе, глупчо! — възкликва тя и се разсмива. — Звъннах на Лали. Познваш ли я Лали? — Поклащам отрицателно глава. — Е, сега тя е редактор на модните страници на „Вог“. Лали говорила с Перди, която е редактор на страниците за интериор. После Перди ми се обади. А когато й описах какво представляват моите рамки, тя направо подлудя.
— Жестоко! — възкликвам.
— Перди ми каза и какво да говоря на интервюто — добавя Сузи, прокашля се лекичко и подема тържествено: — „Искам да създавам неща, които да радват и да забавляват хората, а не само да им вдъхват възхищение. Във всеки от нас се крие едно дете. Животът е твърде кратък за минимализъм.“
— Аха — казвам. — Страхотно!
— Чакай, чакай, имаше и още нещо — възкликва Сузи и смръщва вежди замислено, — А, да! Дизайнът на моите рамки е вдъхновен от творческото въображение на Гауди. А сега отивам да звънна на Чарли — добавя тя щастливо. — Сигурна съм, че беше на някакъв отговорен пост в „Татлър“.
— Страхотно! — повтарям.
И наистина е страхотно.
И аз наистина се радвам за Сузи. Разбира се, че се радвам.
Въпреки това обаче някъде дълбоко в мен се чудя как става така, че на нея всичко й се нарежда с такава лекота?! Обзалагам се, че през целия си живот не й се е налагало да се разправя с гаден банков мениджър. Обзалагам се, че и занапред никога няма да й се наложи. Тотално обезверена се отпускам на пода и разсеяно започвам да прелиствам някакво лъскаво списание.
— Между другото — обръща се към мен Сузи, вече с телефонната слушалка в ръка, — Таркуин се обади преди около час, за да се доуговорите за срещата ви. — Ухилва ми се широко и пита: — Нетърпелива си, нали?
— Ами… — отвръщам вяло, — да, разбира се.
Да си призная, съвсем бях забравила за срещата с Таркуин. Но няма страшно. Просто ще изчакам до утре следобед и тогава ще заявя, че имам адски менструални болки. Чиста работа. Никой никога не поставя под въпрос подобно нещо, особено пък мъжете.