Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))». Краткое содержание книги:
— Често съм си мислила — казва Ерика Парнъл, — че би било добре да се заснеме документален филм за работата в някоя банка.
Поглежда ме очаквателно и аз започвам да кимам утвърдително.
— Прекрасна идея — отвръщам. — Убедена съм, че ще е страшно вълнуващо.
— Трябва да видите какви образи има сред клиентите ни! Хора, които си нямат ни най-малка представа за собствените си финанси. Нали, Дерек?
— Удивително — казва Дерек. — Направо удивително. Не можете да си представите какви невероятни идиотщини измислят някои хора само и само да избегнат плащанията по просрочените си кредити. Или дори един нищо и никакъв разговор с нас!
— О, наистина ли? — питам, като се преструвам на безкрайно удивена.
— Изобщо няма да повярвате, ако започнем да ви разказваме! — засмива се Ерика. — Понякога се чудя…
— Ребека! — изгърмява познат глас зад мен.
Обръщам се шокирана и виждам Филип. Стиска чаша с шампанско и ме гледа. Какво пък прави той тук?
— Здравейте — казва Филип. — Хората от маркетинга отложиха срещата, така че реших и аз да намина на панаира. Как вървят нещата?
— О, страхотно! — отговарям и отпивам голяма глътка шампанско. — Запознай се с Дерек и Ерика… Моят главен редактор, Филип Пейдж.
— Ендуич Банк, така ли? — подхвърля Филип, загледан в баджа на Дерек Смийт. — Сигурно познавате Мартин Голинджър.
— Боя се, че не. Ние не сме от централния офис — отговаря Дерек като се позасмива. — Аз съм мениджърът на клона във Фулхам.
— Фулхам ли? — засмива се и Филип. — В баровския Фулхам, а?
Изведнъж в главата ми се обажда тревожно звънче. Опасност, опасност, опасност! Трябва да направя нещо. О, Боже, трябва веднага да направя нещо: да сменя бързо темата! Твърде късно! Сега вече съм зрител, който наблюдава от върха на планината как два влака се сблъскват долу в долината.
— Ребека живее във Фулхам — казва Филип. — Ти в коя банка си, Ребека? Нищо чудно и ти да си клиентка на Дерек!
И Филип избухва в гръмогласен смях, сякаш е казал някаква страхотна шега. Дерек се позасмива любезно.
На мен обаче не ми е до смях. Замръзвам на мястото си, наблюдавайки като хипнотизирана как се сменят израженията по лицето на Ерика Парнъл. Как постепенно се сеща коя съм. Погледът й среща моя и усещам как по гръбначния ми стълб плъзва леден студ.
— Ребека Блумууд — казва Ерика с доста по-различен глас от преди. — ЗНАЕХ си аз, че това име ми е известно. Случайно да живеете на Бърни Роуд, Ребека?
— Право в десетката! — възкликва Филип доволно. — Как познахте? — пита, отпивайки от шампанското си.
„Млъквай, Филип! — скърцам със зъби мислено. — Млъквай!!“
— Там живеете, нали? — пита Ерика с меден, но остър като бръснач гласец.
О, Боже, сега пък Филип ме гледа, очаквайки да отговоря утвърдително.
— Да — отговарям със свито гърло и усещам как се изчервявам силно.
— Дерек, схвана ли коя е тя? — пита Ерика все така престорено мило. — Това е Ребека Блумууд, една от нашите клиентки. Мисля, че онзи ден говори с нея по телефона. Сети ли се? — Гласът й изведнъж зазвучава сурово: — Дето й беше умряло кучето.
Настъпва тежко мълчание. Не смея да погледна Дерек Смийт в очите. Всъщност, не смея да погледна никой и нищо, освен пода.
— Ей на това му се вика съвпадение! — възкликва Филип и предлага: — Още по чаша шампанско?
— Ребека Блумууд? — смаяно пита Дерек Смийт. — Просто не мога да повярвам.
— Е, да! — казвам и отчаяно гаврътвам остатъка от шампанското си. — Ха-ха-ха! Колко малък е светът, нали? Впрочем, аз трябва да тръгвам, за да интервюирам и…
— Момент! — спира ме Ерика с остър като бръснач тон. — Надявахме се да можем да си поговорим с вас, Ребека. Нали, Дерек?
— Да, наистина! — отговаря Дерек Смийт.
Вдигам очи и срещам погледа му. И изведнъж ме побиват тръпки на страх. Този човек вече изобщо не ми прилича на добродушен вуйчо от ситуационен комедиен сериал. А по-скоро на всяващ ужас квестор, който ме е спипал да преписвам на държавен изпит.
— Стига, разбира се — добавя Дерек Смийт, гледайки ме настойчиво, — и двата ви крака да са невредими и да не страдате от някакво смъртоносно възпаление.
— Това пък що за шега е? — пита Филип, готов да се разсмее.
— Как е кракът ви, впрочем? — пита Ерика сладко-милно.
— Добре — смутолевям. — Добре, благодаря.
Тъпа кучка!
— Чудесно — казва Дерек Смийт. — Значи се уговаряме за понеделник, в девет и половина сутринта, нали? — После поглежда към Филип и добавя: — Надявам се не възразявате Ребека да мине за малко при нас преди работа?