Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
— Тоест, ти смяташ, че непрофесионализмът на убиеца е доказателство, че той е убиец?
— Или… Мисля си, че службите за сигурност на големите компании могат нарочно да създават опасни ситуации, за да доказват на началството колко са нужни. Службите за сигурност се създаваха в началото на деветдесетте години, когато всеки ден убиваха бизнесмени и наистина имаше нужда от тях. А сега няма такива престъпления и никой не би нападнал такова огромно чудовище като ЮКОС. Може пък службата за сигурност да си е измисляла врагове, за да се прави, че се бори с тях.
— Не допускаш ли, че всички тези истории с убийствата са постановка?
— Допусках, докато не прочетох материалите по делото. В тях има твърде много дребни детайли и те твърде много съвпадат в разказите на различни свидетели.
— Но какво общо има Ходорковски?
— По делото на Пичугин Ходорковски е бил свидетел, но аз не вярвам шефът на компанията да не е в течение. В една изградена вертикално компания всичко е под контрол.
— Искаш да кажеш, че шефът на една огромна компания лично ще се грижи как да бъде смачкана физиономията на някаква си уволнена пиарка?
— С Костина може и да не се е занимавал. Но мисля, че със сигурност е знаел за Рибин. Става дума за големи пари.
— Историята с Рибин ми е мътна. Рибин очаква покушение. Засилва охраната си и навсякъде се движи с бодигардове. После един прекрасен ден отива на гости на племенницата си, отпраща бодигардовете, т.е. остава без охрана. И точно в този ден взривяват охраната.
— Мисля, че е нормално да пусне бодигардовете си да вечерят. За да не мръзнат в колата, докато той е при племенницата си, Рибин пуска охраната да вечеря.
— И точно тогава ги взривяват. А ти говори ли със стария Ходорковски? Аз бях при него вчера и той ми каза, че никакъв Горин не е идвал при него, но ако се бе появил, веднага щял да бъде предаден на охраната.
— Разговарях със стария Ходорковски в съда. Той ми каза, че всичко това е гнусотия. Коментарът му бе доста кратък. Ако бях на негово място и ако при мен беше дошъл килър, също бих го предал на охраната. Аз не твърдя, че Горин наистина е говорил със стария Ходорковски. Просто казвам, че има такива свидетелски показания.
— Но свидетелите не са били с Горин при Ходорковски?
— Не, чакали са го отвън. Горин е бил сам.
— А Горин е убит. Изчезнал е. Излиза, че ти си повярвал на свидетели бандити, а със стария Ходорковски дори не си говорил?
— Честно казано, опитвах се няколко пъти. Но нямаше никакви варианти. Два месеца добросъвестно звънях в пресцентъра на Ходорковски. Фактът, че тяхната гледна точка не е представена в нито един от филмите, си е чисто тяхна вина. Много пъти идвах в съда. Звънях. Що за странна госпожица ръководи пресцентъра им?
— Маша Орджоникидзе ли?
— Не помня как се казва — Алексей Малков не може да си спомни името на жената, на която звънял цели два месеца. — Странни хора. Там май всеки решава свои си проблеми. А пресцентърът им работи конкретно за укриване на информацията.
— Кажи ми, моля те, ти лично смяташ ли, че Ходорковски е убиец?
— Не съм казвал, че той е убиец. Дори не му е повдигнато обвинение в убийство.
— Но в представите на зрителите, които твоите филми създават, Ходорковски е убиец.
— Не съм виновен, че Ходорковски ръководеше ЮКОС, а ЮКОС се оказа замесен в убийства.
Искаме сметката от келнера. Продължавам да задавам въпроси, без да се надявам, че Алексей Малков ще промени мнението си за Ходорковски. Нещо повече — би ми се искало този младеж с честно лице да убеди мен. Тогава щеше да стане ясно, че съм глупак. А сега става ясно, че тържествува несправедливостта. Аз питам:
— В последния ти филм „Чистосърдечно признание“ се казва, че ЮКОС е продаден за 150 милиона, а е струвал минимум 15 милиарда. Откъде си взел това число?
— При първия директор на ЮКОС Муравленко е била направена оценка. Разговарях с бившия прессекретар на ЮКОС и той ми каза — от 10 до 15 милиарда.
— С една дума — уволненият свидетелства срещу уволнилия го, така ли? Нали знаеш, че Ходорковски купува по-малко от половината ЮКОС, че ЮКОС е имал 4 милиарда дългове и Ходор е платил всичко? Фактически той купува половината ЮКОС за 4 милиарда, знаеш ли това?
— Но той е знаел какво купува.
— Във филма ти има една фраза: „Анатомията на успеха на ЮКОС винаги е предизвиквала множество въпроси, но Ходорковски не прави абсолютно нищо.“ Въпросът ми е: знаеш ли колко е струвал тогава петролът?
— Ами по-малко, отколкото сега.
— Осем долара за барел. Знаеш ли каква е била себестойността на петрола в ЮКОС преди идването на Ходорковски?