Пленник на тишината
- Автор: Ходорковский Михаил Борисович, Панюшкин Валерий Валерьевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрина Гергова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пленник на тишината». Краткое содержание книги:
Валерий Панюшкин — известен разследващ журналист, удостоен с наградата „Златното перо на Русия“, си поставя за цел да разплете загадката около съдебния процес срещу Михаил Ходорковски.
В книгата „Пленник на тишината“ той разглежда 16-годишен период — от началото на предприемаческата дейност на Ходорковски и превръщането му в олигарх и собственик на ЮКОС — най-голямата руска нефтена компания, до осъждането му за неплатени данъци през 2005 г.
Без да го представя като светец, журналистът си служи с абсолютно достоверни факти от биографията му, арестът и съдебното дело. В своите разследвания авторът открива поръчкови документални филми, представящи Ходорковски като злодей, скалъпени атаки от страна на някои медии, обвинения в убийства и корупция, спънки за свиждания в затвора и разговор с адвокати.
— Не те ли смущава фактът, че всички предприемачи са оптимизирали данъците си, а онези, които са могли, също са превеждали парите си в Швейцария? Но съдят само Ходорковски.
— Не — казва Алексей, — аз снимам само по материали, предоставени ми от следствието. Ако прокуратурата се заеме с Потанин или Фридман, ще заснема филми и за тях.
Наистина е войник. Той е свикнал предварително да знае, че героите му са престъпници. Той не е свикнал да проверява материалите, предоставяни от прокуратурата. Мисля си дали да не му кажа, че са го излъгали. Дали да не му кажа: „Използват те като портиера Варкентин. А може би използват и мен, ако тази книжка е част от пиар-кампанията на ЮКОС, а на мен ми предложиха да я напиша, защото знаеха предварително, че почти сигурно ще оправдавам Ходорковски просто затова, че е в затвора.“
Дали да му кажа? Не. Няма да повярва. Много е трудно един журналист да повярва, че през цялата му бляскава кариера може нито веднъж да не му се случи да каже истината и в най-добрия случай да успее да представи гледна точка, различна от официалната. Неговата аудитория е десет милиона души, а моята най-много десет хиляди. Може би просто му завиждам?
Във филма „Бригадата от ЮКОС“ Алексей Малков разказва как Ходорковски и Невзлин били заповядали на заместник-началника на службата за охрана на ЮКОС Алексей Пичугин да убие бившата пиарка на ЮКОС Костина, сътрудника на компанията Колесов и бившия съсобственик на купената от ЮКОС Източна нефтена компания Рибин. Пичугин бил заръчал това убийство на кума си, тамбовския бизнесмен Горин. Горин пък го прехвърлил на серийния убиец Коровников, а той пък не убил нито Костина, нито Колесов, нито Рибин. При Костина бомба била взривена на стълбищната площадка и никой не пострадал. Колесов бил нападнат на улицата, но се отървал само със синини. Колата на Рибин била взривена заедно с двамата му бодигардове, но Рибин не бил в нея. По-нататък Горин тръгнал да си иска парите за неизвършените убийства от Пичугин и от бащата на Ходорковски Борис Моисеевич и затова бил убит. Ходорковски и Невзлин били знаели всичко това.
Алексей Малков доказва дружбата на Ходорковски, Невзлин и Лебедев със зам.-началника на службата за сигурност на ЮКОС Пичугин, като показва любителски кадри от един поход с всъдеходи на ръководителите на ЮКОС из Кавказките планини. В кадър са Ходорковски, Невзлин, Лебедев и Пичугин. Може да се предположи, че Пичугин е бил там просто като охрана на началството, но Малков предполага, че Пичугин е на Кавказ, защото е в приятелски отношения с началството.
— Откъде взе този любителски филм? — питам Алексей.
— Беше иззет при обиска — отговаря ми той.
— От прокуратурата ли ти го дадоха?
— Да.
— Там има един епизод, където Невзлин стреля с пушка, а Ходорковски хвърля нещо в пропастта. Твоят текст гласи: „Забавлявайки се, Ходорковски хвърля ръчна граната.“ А в действителност той хвърля шише.
— Но пък са стреляли наистина — отвръща Алексей.
— Стреляли са наистина. Докато си почивали, да речем, Невзлин помолил охраната да му даде оръжието си: „Ей, човече, дай да пострелям.“ Е, добре. Кажи ми — ето, Пичугин е бивш офицер от ФСС, вторият човек в службата за сигурност на голяма компания. Да предположим, че му заповядват да убие Рибин, Костина и Колесов. А той поръчва убийствата не на професионален снайперист или на „барета“, а кой знае защо на кума си. Как си го обясняваш?
— Обяснявам си го, разбира се. Първо, самият Пичугин изглежда е ограничен човек. Изглежда, просто не е разбирал от работата си. Може би първоначално Пичугин е вярвал на Горин. По онова време, струва ми се през 1998 година, позициите на ЮКОС в Тамбов са много силни. За Костина, доколкото зная, въобще не е ставало дума да я убиват или да я взривяват. Просто е трябвало да я пребият във входа. Убиецът Коровников я мислел за някаква търговка от пазара, която имала да дава пари. Но когато разбрал, че тя работи в кметството, променил тактиката си. Не пребил Костина, както му било заръчано, а взривил входа, за да не види тя лицето му.
— В крайна сметка излиза, че хората, за които е било поръчано да бъдат пребити или убити, въобще не са пострадали, а убит се оказва кумът на Пичугин, комуто Пичугин уж бил поръчал убийствата. Това говори или за чудовищния непрофесионализъм на господин Пичугин…
— … или, че всичко е инсценировка — кима Алексей. — Съгласен съм. Но мнозина свидетели казват пред съда, че всичко е било именно така, както твърди прокуратурата. Има огромен брой свидетелски показания. Има множество детайли, които не биха могли да бъдат измислени. Всичко е направено от тъпо по-тъпо, та едва ли е нарочно.