Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
„И обсадата на Тарк няма нищо общо с промяната в отношението ви, разбира се“ — помисли си Стенуолд. Взе чашата и зае опразненото от Тадспар място на подиума.
— Събранието на Колегиум — започна Тадспар и обичайният му нравоучителен стил постепенно измести краткотрайната проява на хумор — е известно, надявам се, с това, че взема решенията си предпазливо, а не под натиск, измама или чрез подкуп. Майстор Трудан, сега ще ви дам думата и поне за себе си мога да кажа, че ще изслушам с интерес онова, което имате да ни съобщите. И все пак, след като изслушаме вас, редно е да изслушаме и онези, към които са отправени обвиненията ви. — И той посочи бръмбарородния с имперските цветове по канта на робата. — Този господин, както вероятно си спомняте, е посланикът на Империята, който пристигна в нашия град по време на Игрите. Майстор Белоуерн, предполагам, че обвиненията на майстор Трудан не са нови за вас.
— Известни слухове, майстор Тадспар, не могат да бъдат избегнати въпреки доброто желание на засегнатите — отвърна Белоуерн и удостои събралите се с усмивка.
— Майстор Белоуерн ще има думата за отговор след като изслушаме вас, майстор Трудан. Надявам се, разбирате, че така е редно.
Стенуолд кимна уморено и плъзна поглед по навалицата от лица. И без да включва Белоуерн в сметката, беше наясно, че в тази публика привържениците му се броят на пръсти. В техните очи Стенуолд беше обикновен досадник и паникьор, а делегатите в Събранието на Колегиум, повечето възрастни мъже и жени, трудно променяха възгледите си. Дори да им докажеше, че Империята действително представлява заплаха, пак щеше да си остане за тях досадник, който им губи от ценното време. Да не говорим, че сред делегатите имаше такива, които Империята беше успяла да подкупи, както и други, които харесваха имперската завоевателна философия и успехите на осоидите в поддържането на обществения ред. Трети щяха да бранят със зъби и нокти доходоносния си бизнес на имперска територия и връзките си с Консорциума — търговския картел на Империята. А повечето чисто и просто нямаше да проявят интерес.
Стенуолд си пое дъх и мобилизира вътрешните си резерви, защото от всички раси, неговата най-добре умееше да търпи. Умееха да понасят физически и душевни товари, под чиято тежест другите раси се пречупваха, живели бяха като роби хиляди години преди революцията да ги освободи и да ги направи господари на собствената им съдба. „Ние сме бръмбарородни — корави и издръжливи хора, които не се боят да пресичат границите и да живеят сред други народи; и там, откъдето минем, ние строим, създаваме и правим света по-добър.“
Слушателите му може да бяха враждебни, алчни и безразлични, но неговите думи бяха узрели отдавна и сега беше времето да излее сърцето си и да разкрие фактите, които беше събирал в продължение на двайсет години. Щеше да им изложи всичко, което знаеше, не изкривено като пропаганда, а честно и точно, с надеждата, че истината ще им отвори очите. Не личеше да има голямо основание за надежда сред тези намръщени лица, но потенциалът на колегиумското Събрание беше огромен.
И той го направи. Каза им всичко.
14.
Хофи беше избрал да се срещнат на едно окаяно място край реката и Ариана се чувстваше като на тръни. Увита в дълъг плащ и с ръка върху дръжката на камата, тя усещаше осезаемо любопитните погледи на другите минувачи във вечерния сумрак. Тревожеше я не толкова мисълта за шпиони, колкото за крадци и други подобни. Градската стража си вършеше добре работата в Колегиум, но крайречните квартали, особено там, където реката се вливаше в морето, имаха лоша слава и неслучайно. От доста време търговският внос се осъществяваше по море, а напоследък все повече по релсовите пътища, и складовете, къщите и фабриките, захранвани допреди едно поколение от речната търговия, сега тънеха в бедност и запуснатост. Кварталът определено се беше променил.
Хофи, естествено, беше избрал за срещата им някакво свърталище на мухородни. Ариана се огледа за табелка с името на кръчмата — „Егел на реката“, — но олющената фасада беше гола, без табела или надпис. Но тя имаше добро чувство за ориентация и беше сигурна, че именно това е мястото.