Ден нула [calibre 1.48.0]

— То не е чак толкова много. Знаех, че Мат и Стейси постоянно пътуват до Западна Вирджиния заради болните ѝ родители. Водеха и децата, на които това никак не им харесваше. Бяха далеч от приятелите си и прекарваха лятото в някакво скучно градче. Но семейството си е семейство, а Стейси беше много близка с майка си и баща си.

— Сигурен съм, че е било така — кимна Пулър.

— Мат заминаваше в петък и се връщаше в неделя вечер, защото в понеделник беше на работа. Почти не пропускаше уикенд.

— Чух това. Вече говорих с прекия му началник генерал Карсън.

Стрикланд леко се изчерви.

— Преди две седмици Мат се обади и каза, че в Западна Вирджиния случайно се е натъкнал на нещо странно — бързо добави тя.

— В какъв смисъл странно?

— Не навлезе в подробности, но нещата били сериозни.

— Например разпространение на дрога?

По принцип Пулър не обичаше да задава въпроси при разпит на свидетели, но в случая усещаше, че трябва да го направи.

— Не — отвърна тя и го погледна малко странно. — Не мисля, че имаше нещо общо с наркотиците.

— Тогава какво?

— Нещо по-голямо, в което са замесени други хора. Усетих, че е малко уплашен и не знае какво да прави.

— Споменахте, че случайно се е натъкнал на него. Как?

— Според мен го беше чул от друг човек.

— А този човек е открил това нещо, така ли?

— Не съм сигурна. Може би дори го е разследвал.

— Имате предвид полицай? — попита Пулър и отмести писалката.

— Не, Мат не каза, че е полицай.

— Кой е бил тогава?

— Според мен някой, който е работил под прикритие.

— Току-що отрекохте да е бил от полицията.

— Понякога полицията използва цивилни, които работят под прикритие, нали? Особено такива, които имат преки връзки с обекта на разследване.

— Така е — кимна Пулър. — Но това най-често се случва при разпространение на наркотици или трафик на оръжие.

— Не мисля, че става въпрос за подобно нещо — поклати глава Стрикланд. — Мат едва ли щеше да е толкова уплашен.

— Там е било и семейството му. Сигурно се е притеснявал за тях.

— Може би — промълви тя.

— Той даде ли ви някакво описание на този «агент под прикритие», спомена ли име?

— Не.

— Срещал ли се е с него?

— Да, но по-скоро случайно.

— А какво е накарало този човек да му се довери?

— Може би униформата.

— Но ако е работил под прикритие, би трябвало да поддържа връзки с полицията. Защо да се обръща към непознат военен?

— Нямам представа — призна Стрикланд. — Но знам, че Мат е бил замесен по някакъв начин и това го тревожеше.

— Къде работите? — попита Пулър.

— Аз съм анализатор в Министерството на отбраната.

— Какво анализирате?

— Близкия изток и граничните територии между Пакистан и Афганистан.

— Били ли сте там?

— Не — поклати глава тя. — Но знам, че вие сте били там, при това многократно.

— Всичко е наред, Барбара — успокоително подхвърли Пулър. — Някои хора ги бива за анализатори, други — не.

— А други хора умеят да се бият. Като вас.

— Ще ми анализирате ли една ситуация?

Тя го погледна учудено, но кимна.