Авемпарта

- Изненадан съм, че не си го изчакал да отлети.

- При положение, че клиентът ни си тръгва утре, каква полза? Ако беше лесно за измъкване и не трябваше да се ровя с часове из... куп неща, добре. Обаче няма да си рискувам врата заради личната война на Ес-ра с църквата. Пък и помниш ли хрътките от замъка Блитин?

Ейдриън кимна с измъчено изражение.

- Ако може да надушва миризми, не исках да съм наблизо, когато се събуди. Аз виждам нещата тъй: Тракия има баща си, Есра има достъп до кулата, а Ръфъс ще освободи селото от гиларабрина. Работата ни тук е приключена - Ройс погледна към джуджето, сетне към партньора си. -Благодаря, че го наглежда - изтегли кинжала си.

- Ка... чакай! - джуджето отстъпи назад, докато Ройс се приближи към него. - Имахме сделка!

Ройс му се ухили:

- Вдъхвам ли ти доверие?

- Ройс, не можеш - каза му Ейдриън.

Крадецът го изгледа и се закикоти:

- Шегуваш ли се? Погледни го. Ако не му прережа гърлцето за най-много десет секунди, ще те черпя с бира веднага щом се приберем в Ол-бърн. Кажи ми кога ще започнеш да броиш.

- Не, имах предвид, че то е право. Ти се уговори с него. Не можеш да се отричаш.

- О, моля ти се. Това дребно. джудже се опита да ме убие и почти успя, а ти искаш от мен да го пусна - само защото така съм бил казал? Та то живя още цял ден като отплата на помощта си. Това си е читава награда.

- Ройс!

- Какво? - крадецът подбели очи. - Ти сериозно ли? То уби Амрат!

- Било е задача, пък и ти не си член на кралската стража. То изпълни своята част от сделката: както беше обещал. А от убийството му няма полза.

- Наслаждение - каза Ройс. - Наслаждението и удовлетворението са достатъчна полза.

Ейдриън продължаваше да се взира в него.

Ройс поклати глава и въздъхна.

- Добре, няма да го убивам. Глупаво е, но ще го пощадя. Доволен ли си?

Ройс погледна към хълма на замъка, където вече се събираха факлите на тазвечерните претенденти.

- Почти е тъмно вече, трябва да се скрием. Къде са най-добрите места за вечерния театър, който ни уреждат от замъка? И под най-добри разбирам най-безопасни.

- Поканата на Ботуикови още важи. Терън в момента е там и...

Пронизителен писък откъм реката раздра нощта.

- Какво в името на Новронския дух е това? - запита Магнус.

- Мислиш ли, че гущерокът е открил кражбата? - поинтересува се замислено Ейдриън.

Ройс хвърли поглед към дърветата, сетне към лицето на приятеля си.

- Мисля, че тази нощ трябва да си намерим доста по-добро скривалище от Ботуикови.

- Къде? - запита Ейдриън. - Ако дойде да търси меча, ще разбие на парченца всяка къща, докато не го намери. И познавайки особеностите на местната архитектура, това няма да го затрудни особено. Ще избие цялото село.

- Все още може да има време да ги заведем в замъка - предложи Ройс.

- Не - отхвърли предложението Ейдриън, - пазачите няма да ни позволят. Може би гората?

- Дърветата само го забавят. Няма да са по-голям проблем от селските къщи.