Тъгата на сукубата
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Джорджина Кинкейд #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- Переводчик: Албена Черелова-Желева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тъгата на сукубата». Краткое содержание книги:
— Добре. Още веднъж ти благодаря за всичко. Ще ти се реванширам някой ден.
Той пренебрежително махна с ръка:
— Няма нищо. Вече го направи, като дойде на тържеството.
— Не съм направила нищо специално — поклатих глава аз.
Сет само се усмихна:
— До скоро.
Излязох от колата и неочаквано пак пъхнах главата си вътре:
— Ей, трябваше да те попитам по-рано. Подписа ли книгата ми? _«Договорът Глазгоу»_?
— О… не е за вярване, че забравих. Все още е вкъщи. Ще я подпиша и скоро ще ти я донеса. Съжалявам — той изглеждаше искрено разкаян.
— Добре, няма проблеми.
Май трябваше да претършувам жилището му за нея.
Той отново ми каза «довиждане» и аз влязох в магазина. Ако правилно бях запомнила графика, Пейдж трябваше да отвори, а Дъг — да бъде тук до късно в ролята на управител. Както се очакваше, той седеше на бюрото за информация и наблюдаваше как Тами помага на клиент.
— Здравей — казах, когато се приближих до него. Изпитвах неудобство при спомена за грубите си думи. — Може ли да поговорим за минутка?
— Не.
Охо, бях очаквала, че ще е разстроен… но това?
— Първо трябва да се обадиш на приятеля си.
— Аз… какво?
— Онзи мъж — обясни Дъг, — пластичният хирург, който се мотае с теб и Коди.
— Хю?
— Точно той. Обади се едва ли не стотици пъти, остави и съобщения. Разтревожен е за теб. — Изражението му стана едновременно и нежно, и огорчено, щом видя роклята ми, съчетана с ризата. — Аз също.
Намръщих се, озадачена от настойчивостта на Хю.
— Добре, ще му се обадя още сега. После ще дойдеш ли при мен?
Дъг кимна и аз затършувах за мобилния си телефон, но си спомних, че снощи го счупих. Затова отидох в кабинета си, приседнах на ръба на бюрото и набрах телефона на Хю.
— Ало?
— Хю?
— За Бога, Джорджина, къде беше?
— Аз… никъде…
— Цяла нощ, а и днес, се опитваме да се свържем с теб.
— Не си бях вкъщи — обясних, — а мобилният ми телефон се счупи. Защо? Какво става? Кажи ми, че не се е случило пак.
— Боя се, че се случи. Ново убийство, а не любезен побой. Когато не успяхме да те открием, с вампирите решихме, че е нападнал и теб, макар Джером да ни каза, че усещал, че си добре.
Преглътнах:
— Кого… Кой е този път?
— Седнала ли си?
— Може да се каже.
Стегнах се, готова за всичко. Демон. Имп. Вампир. Сукуба.
— Лусинда.
Примигнах:
— Какво? — Всичките ми теории за отмъстител на злото бяха разбити. — Но това е невъзможно. Тя е… Тя е…
— … ангел — довърши вместо мен Хю.
16
— Джорджина?
— Тук съм.
— Доста шибана работа, а? Това май слага край на ангелската ти теория.
— Не съм толкова сигурна.
Първоначалното ми чувство на смайване бе отстъпило място на нова теория, която си бе пробивала път в ума ми, откакто бях прочела библейския пасаж в дома на Тери и Андрея. Сега се чудех… чудех се пред какво точно сме изправени, ако изобщо ставаше дума за ангел. Отново си спомних думите от Битие: _В ония дни, а също и след това, се намираха исполините на земята… тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже…_
— Какво каза Джером за това?
— Нищо. Ти какво очакваше?
— Всички останали добре ли са?
— Доколкото зная — да. Какво смяташ да правиш? Надявам се да не е нещо глупаво.
— Трябва да проверя нещо.
— Джорджина… — предупредително започна Хю.
— Да?
— Бъди внимателна. Джером е в ужасно настроение след случилото се.
— Мога да си представя засмях се язвително.
Настана неловка тишина.
— Какво още имаш да ми кажеш?
Той се поколеба още малко:
— Това… е изненада за теб, нали? Случилото се с Лусинда?
— Разбира се. Защо да не е?
Нова пауза.
— Просто… трябва да признаеш, че е странно. Първо Дуейн…
— Хю!
— И после, имам предвид, когато не успяхме да се свържем с теб…
— Вече ти казах, че мобилният ми телефон се счупи. Не говориш сериозно.
— Не, не. Просто… не знам. Ще поговорим по-късно.
Затворих. Лусинда мъртва? Лусинда, с карираната пола и късо подстриганата коса? Беше невъзможно. Почувствах се ужасно, бях я видяла онзи ден. Аз, разбира се, я бях нарекла лицемерна кучка, но не исках да й се случи точно това. Нито пък бях искала смъртта на Дуейн.
И все пак, връзката, която Хю бе очертал, беше странна. По-странна, отколкото исках да призная. Бях се скарала и с Дуейн, и с Лусинда, и скоро след това те бяха мъртви. Но Хю? Как, се вписваше той в това? _Някой приятел. Доколкото чух, доста се забавлява докато разказва за преобразяването ти с крила и камшик._ Спомних си за подигравката на Лусинда. Аз наистина бях имала спречкване с импа, преди да бъде нападнат. Малко спречкване и малък побой, целящ да го остави жив.