Златото на Кивира

— Жречески град ли? — скептично повтори Блек. — Какво ще прави този жречески град точно тук, в самия край на територията на анасазите? По-интересен е поразително отбранителният характер на мястото. Даже самото селище, както е идеално скрито в този изолиран каньон, е почти непревземаемо. Направо да си помислиш, че тия хора са страдали от параноя.

— И аз щях да страдам от параноя, ако имах тяхното богатство — промърмори Слоун.

— Ако Кивира е била непревземаема, защо са я изоставили? — попита Холройд.

— Сигурно почвата в долината се е изтощила от обработка — сви рамене Блек. — Анасазите не са познавали изкуството на наторяването.

Нора поклати глава.

— Като се има предвид големината й, обработваемата земя в долината поначало не е била достатъчна за града. Тук трябва да има стотина зърнохранилища. Сигурно са внасяли тонове храни от другаде. Но всичко това повдига следния въпрос: защо изобщо са построили толкова голям град тук? Насред пустинята, в края на обиколен път, в невероятно тесен каньон? През дъждовния сезон този каньон обикновено е бил непроходим.

— Както казах, жречески град в края на труден ритуален път — повтори Арагон. — Това е единственото логично обяснение.

— Естествено — презрително отвърна Блек. — Когато се съмняваш, позовавай се на религията. Освен това обществото на анасазите е било егалитарно. Те не са вярвали в социалната йерархия. Предположението, че са имали жречески град или управляваща класа, е абсурдно.

За пореден път настъпи мълчание.

— Най-много ме вълнува идеята за златото и среброто — отново с бележник с ръка се обади Смитбак.

„Ето го пак.“

— Както ви казах на шлепа, анасазите не са имали благородни метали — малко по-високо, отколкото възнамеряваше, отвърна Нора.

— Един момент — каза журналистът, затвори бележника и го пъхна в джоба на панталона си. — Ами сведенията на Коронадо, които Холройд четеше на глас? Всички тия приказки за блюда и кани от злато? Да не искате да кажете, не са празни дрънканици?

Нора се засмя.

— Не бива да им отдавате голямо значение. Индианците просто са разказвали на испанците онова, което конквистадорите са искали да чуят. Идеята е била да им кажат, че златото е някъде другаде, надалеч, и колкото може по-бързо да се избавят от тях.

— Може нещо да се е изгубило при превода — усмихна се Арагон.

— Я стига! — възмути се Смитбак. — Индианците не са измислили Кивира. Тогава защо трябва да са измислили златото?

Холройд колебливо се прокашля.

— Според оная книга, която четях, Коронадо носел със себе си малко злато. Той изпитал индианците, като им показал предмети от злато, мед, сребро и калай, и те разпознали благородните метали. Значи не са им били непознати.

Смитбак скръсти ръце.

— Видяхте ли?

Нора избели очи. Един от принципите в археологията на Югозапада гласеше, че анасазите не са имали метали. Почти не си струваше да спори.