Джулиет гола
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вергил Немчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джулиет гола». Краткое содержание книги:
— Идваш ли? — каза Тъкър, докато дърпаше вратата. Разбира се, въпросът беше реторичен и тя се изкуши да отклони поканата само за да види как ще отвърне тогава. Вмъкна се в колата.
— Първо трябва да си вземем багажа от апартамента на Лизи. Знаеш ли разписанието на влаковете?
— Ще изпуснем следващия. Но половин-един час след него има друг.
— Време за списание, чаша кафе… Май не съм се возил на английски влак досега.
— ТЪКЪР! — каза Ани. — Името прозвуча пискливо, неприятно и доста по-силно, отколкото бе искала, и Джаксън я погледна стреснато. На негово място тя щеше да подложи на съмнение перспективите за приятна морска ваканция. Но трябваше по някакъв начин да прекъсне постоянно отплесващия се разговор.
— Да? — каза Тъкър меко. — Слушам те, Ани.
— Добре ли си?
— Чувствам се съвсем добре.
— Искам да кажа, разрешено ли ти е да напуснеш болницата, без да се обадиш на никого?
— Защо мислиш, че не съм се обадил на никого?
— Предполагам. Съдейки по скоростта, с която се изнесохме.
— Сбогувах се с един-двама души.
— С кого?
— С разни хора, с които се запознах. Хей, това не е ли „Албърт хол“?
Тя не отвърна и той сви рамене.
— Имаш ли още балони у себе си? Защото в Гулнес няма кой да ти ги извади.
Не се получаваше. Тя му говореше, сякаш му беше майка, тоест в случай, че той беше роден някъде в Йоркшир или Ланкашир през 50-те от родители, които държаха пансион. Тя почти долавяше гол балатум и варен дроб в интонацията си.
— Не, казах ти. Може би е останала една малка клапа, но тя няма защо да те притеснява.
— Ще ме притесни, ако се капичнеш и пукясаш.
— Тате, какво е да се капичнеш и пукясаш?
— Нищо. Английски глупости, не е нужно да ни прибираш у вас, чу ли? Ако те притесняваме, просто ни остави в някой хотел и готово.
— Видя ли се с всичките си близки? — Само да приключеше веднъж със задължителните въпроси, щеше да възприеме ролята на домакин, щеше да стане гостоприемна, тактична и любезна.
— Да — каза Тъкър. — Вчера следобед си направихме чудно чаено парти. Всички са добре, всички се разбират, всичко е прекрасно. Моите задължения приключиха.
Ани се опита да срещне очите на Джаксън, но момчето гледаше навън с подозрителна съсредоточеност. Без да го познава, й се стори, че се опитва да не засече погледа й.
Тя въздъхна.
— Добре тогава. — Беше направила, каквото зависеше от нея. Беше проверила здравословното му състояние и дали беше изпълнил родителските си задължения. Не можеше да подложи думите му на съмнение. А и не искаше.
Джаксън остана предоволен от пътуването с влака, най-вече благодарение на продуктите на английското сладкарство. Имаше разрешение да ходи до вагон-ресторанта, когато пожелае. Той постоянно се връщаше оттам с желирани бонбони, бисквити и хрупкави лакомства и с удоволствие произнасяше имената им, сякаш опитваше италиански вина. Тъкър от своя страна посръбваше внимателно чай от стиропорена чаша и зяпаше къщите, които се нижеха през прозореца. Земята бе много равна, а небето тегнеше от мрачни, оловносиви облаци.
— Какво може да прави човек във вашия град?
— Да прави ли? — изсмя се Ани. — Извинявай, но съчетанието от Гулнес и глагол в деятелен залог ме свари неподготвена.
— Няма да останем дълго.
— Само докато децата ти вдигнат ръце от теб и поемат обратно хилядите мили път към дома.
— Това заболя.
— Съжалявам — каза Ани. И наистина съжаляваше. Откъде това неодобрение? Не я ли привличаше донякъде тъкмо с бурното си минало? Какъв смисъл има да си падне по рок музикант, ако очаква от него да се държи като библиотекар?
— Как е Грейс?
Джаксън погледна баща си и Ани засече погледа му преценяващо, преди да го премести върху адресата на своя въпрос.
— Грейс е добре. Живее в Париж с някакъв тип. Учи за… за нещо си.
— Знам, че не си я видял. — Млъкни, за бога, помисли си Ани.
— Видях я. Нали, Джако?
— Да, татко. Аз видях.
— Ти си видял, че той я е видял?
— Да. Наблюдавах през цялото време, докато той я гледаше и говореше с нея.
— Ти си малка мента, а ти си голяма мента.
Двамата не казаха нищо. Може би не знаеха какво означава мента.
— Защо точно тя?
— Коя?
— Защо Грейс?
— Защо Грейс какво?