Джулиет гола
- Автор: Хорнби Ник
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вергил Немчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джулиет гола». Краткое содержание книги:
Вратата се отвори и Кари надникна вътре предпазливо.
— Ние сме — каза Тъкър весело. — Влизай.
Кари направо няколко крачки в стаята, спря и го погледна.
— Боже мой — каза тя.
— Мерси — каза Тъкър.
— Извинявай, исках да кажа…
— Нищо — каза Тъкър. — Доста остарях, пък и осветлението тук не разкрасява много, да не говорим, че изкарах и инфаркт. Приемам всичко това напълно спокойно.
— Не, не — каза Кари. — Исках да кажа Боже мой, откога не сме се виждаш.
— Добре — каза Тъкър. — Така да бъде.
Кари, разбира се, изглеждаше в добра форма, запазена и доволна. Беше напълняла, но и без това бе твърде кльощава от нерви, когато я напусна, така че няколкото килограма отгоре бяха просто признак на психическо здраве.
— Как я караш? — попита тя.
— Днес и вчера бива. Онзи ден — доста зле. Последните няколко години — бива.
— Чух, че с Кат сте се разделили.
— Да. Успях да оплескам нещата отново.
— Съжалявам.
— Да, бе.
— Наистина. Нямаме много общо помежду си, но всички се тревожим за теб. За теб е по-добре да имаш партньор.
— Да не посещавате заедно някой клуб на разочарованите съпруги?
— Не, но… Ти си баща на децата ни. Искаме да си добре.
Начинът, по които се изразяваше Кари, накара Тъкър да се почувства като някакъв многоженец в изолирана религиозна общност, а Кари се явяваше представителка на съпругите. Трудно му беше да си представи, че е ерген. Опита за миг. Хей! Аз съм ерген! Не съм обвързан с никого! Мога да правя каквото пожелая. Тц. Някак си не се получаваше. Може би, когато му махнеха системите, щеше да се почувства малко по-необвързан.
— Благодаря. А ти как си?
— Великолепно, скъпи, благодаря. Работата е добре. Джеси и Купър са добре, както виждаш… — Тъкър се видя принуден да погледне, макар да нямаше кой знае какво за гледане, освен мимолетно оживление при споменаването на имената им.
— Бракът ми е добре.
— Страхотно.
— Водя съдържателен обществен живот, Дъг има солиден бизнес…
— Прекрасно. — Мислеше си, че ако я засипе с достатъчно одобрителни изрази, тя ще спре, но тактиката му не даваше резултат.
— Миналата година пробягах маратона.
Той се отказа от думите и продължи единствено да клати глава в нямо възхищение.
— Сексуалният ми живот е по-пълноценен от всякога.
Най-сетне момчетата излязоха от режим на пасивна готовност. Лицето на Джеси се сгърчи в маска на отвращение, а Купър се преви надве, сякаш някой го беше ударил в стомаха.
— Гадост — каза той. — Моля те, мамо. Престани.
— Аз съм здрава жена на трийсет и няколко години. Няма защо да се крия.
— Браво — каза Тъкър. — На бас, че и червата ти функционират по-добре от моите.
— Ще спечелиш баса — откликна Кари.
Тъкър се запита дали пък не се е смахнала през последните десетина години. Жената, с която разговаряше, по нищо не напомняше онази, с която бе живял — онази Кари, която познаваше, беше свенлива госпожица, която мечтаеше да съчетае заниманията си по скулптура с интереса си към деца в неравностойно положение. Тя обичаше Джеф Бъкли, „Ар и Ем“ и поезията на Били Колинс. Жената срещу него не би имала представа кой е Били Колинс.
— Каквото и да приказват хората, това да бъдеш футболна майка от предградията има своето очарование — каза Кари.
А, сега разбирам, помисли си Тъкър. Двамата водеха нещо като културна война. Той беше тежкарят, рокендрол певец и композитор, който живееше във Вилидж и вземаше наркотици, а тя беше девойчето, което той бе зарязал някъде в провинцията. В действителност двамата водеха много сходен живот, само дето Джаксън играеше в ученическия отбор по бейзбол, а не по футбол, и последното й посещение в Ню Йорк беше по-скорошно от неговото. И вероятно беше изпушила някой и друг джойнт през последните пет години. Може би всички се канеха да нахлуят в болничната му стая, размахвайки комплексите си като бейзболни бухалки. По всичко изглеждаше, че ситуацията ще се пооживи.