Джулиет гола

— Но той има предвид друго, не мислиш ли?

Дънкан я погледна. Досега никой не бе понечил да спори с него относно текстовете на Тъкър Кроу. Не че Джина наистина спореше с него, но обмисляше някаква своя интерпретация, различна от неговата, и това го правеше раздразнителен.

— Какво има предвид тогава, о, велики кроуложе?

— Извинявай. Не исках да… Не се правя на експерт.

— Добре — каза той и се ухили. — Защото тази работа отнема известно време.

— Несъмнено. Но не е ли тя Принцеса Невъзможна заради това, че е недостижима? А не заради това, че е невъзможна като характер?

— Ето това — каза той великодушно, — му е великото на изкуството, не мислиш ли? То може да означава най-различни неща. Но, така или иначе, тя е била доста труден човек.

— Но в първата песен…

— „А ти си?“

— Да, точно. В нея се пее…

— „Казаха ми, че да говоря с тебе / е все едно да дъвча бодлива тел с афти в устата / но ти никога не си ме наранила“.

— Как се връзва това с невъзможния характер? Щом като никога не го е наранила.

— Вероятно е станала невъзможна по-късно.

— Аз пък си мислех, че става дума за това, че е недостъпна. Нейно Височество там горе, а той, принизен, в подножието й.

Дънкан почувства, че го обзема лека паника — онова парване в стомаха, което човек изпитва, когато си спомни, че е оставил ключовете си на масата в кухнята миг след като е затворил входната врата отвън. Той бе вложил доста време и енергия в невъзможността на Джулиет. Ако не беше разбрал нещата правилно, какъв се явяваше?

— Не — отсече той.

— Е, ти разбираш повече от мен. Но ако все пак е имал предвид това…

— Макар да не е…

— Добре, но да оставим Тъкър и Джулиет, интересно ми е по принцип — имал ли си такъв случай? Където знаеш, че топката е висока за теб?

— Сигурно. — Той прехвърли справочника със своите сексуални връзки, по-голямата част от който се състоеше от празни картончета, провери на Н за „Невъзможна“ и на Т за „Топка, висока“, но не откри нищо. Сещаше се за приятели, които бяха преживели нещо такова, но истината беше, че Дънкан никога не би понечил да хлътне по такава магнетична жена като Джулиет, пък и изобщо по някаква магнетична жена. Той си знаеше мястото — не на един, а на два етажа по-долу, за да бъде осуетена и най-малката вероятност за контакт. От неговата позиция изобщо не се мяркаха никакви недостъпни жени. Ако въпросната сграда беше универсален магазин, то той се намираше в подземния етаж при лампите и чиниите, а Джулиетите бяха в сектора за дамско бельо, на два ескалатора разстояние.

— Разкажи.

— Е, сещаш се. Най-обикновен случай.

— Как се запознахте?

Дънкан осъзна, че след като се бяха озовали в царството на пренебрегнатите, вече беше длъжен да разкаже нещо, иначе положението ставаше безутешно. Никой не е чак такъв загубеняк, че да няма в живота си дори загуба. Той се опита да изфантазира екзотиката, която Джина вероятно очакваше да чуе; представи си тежък грим, сложни прически, лъскави дрехи.