Джулиет гола

Тъкър искаше да вярва, че е честен със себе си и лъже само другите. И цял живот бе лъгал за Грейс. Нея също бе лъгал. Хубавото беше, че тези лъжи не бяха постоянни, че имаше периоди, в които не се налагаше да баламосва никого, но лошото беше, че тези периоди се дължаха на отсъствието на Грейс от вниманието му. Беше я виждал два-три пъти, откак се беше родила (един от които беше нейното ужасно гостуване в къщата им в Пенсилвания, за което Джаксън си спомняше с безкрайна нежност), и се стремеше, безуспешно, да мисли за нея колкото можеше по-рядко. И ето го — пътува в някакъв влак и отново лъже за Грейс.

Всъщност лъжите не бяха изненадващи. Няма как да води живот в трето лице — „Тъкър Кроу, полулегендарен саможивец, създател на най-великия и най-романтичния албум за любовна раздяла на всички времена“ — и да казва истината за голямата си дъщеря. А тъй като нямаше свой живот в първо лице и не бе имал такъв от онази нощ в Минеаполис, той просто трябваше да се отърве от нея. След като остави пиенето, тръгна на терапия, но продължи да лъже и терапевта си; или поне не направи нищо, за да му даде идея относно важността на Грейс, а на терапевта никога не му хрумна да изчислява времето. (Никой не бе правил тези сметки. Нито Кат, нито Натали, нито Лизи…) Все му се струваше, че да говори за Грейс би означавало да се откаже от „Джулиет“, а това той не можеше да направи. Когато навърши петдесет, започна да прави равносметки и, общо взето, постиженията му се изчерпваха с „Джулиет“. Той не харесваше албума, но имаше хора, които го харесваха, и това му стигаше. Съвсем нормално е човек да пожертва едно-две деца, за да запази славата си на музикант, при положение, че нищо друго не му е останало. Пък и Грейс не беше нещастна. Е, сигурно имаше сериозен проблем по отношение на бащите и на мъжете като цяло. И майка й или пастрокът й вероятно е трябвало да плащат за терапевт, както Кат бе плащала за неговия. Но според него тя беше красиво и умно момиче и щеше да се справи. Вече имаше приятел и професия, макар да не помнеше каква точно беше тази професия. Цената, която тя плащаше за бащината си суета, беше поносима. Ако Грейс обаче някога решеше да изложи родителските му провинения пред публиката на „Кой е баща ти?“ там едва ли щяха да споделят отношението му. Но светът е по-сложен и не се състои само от добри и лоши, от чудесни бащи и ужасни бащи. И слава Богу.

Ани се смръщи.

— Какво има?

— Опитвам се да разбера нещо.

— Мога ли да ти помогна?

— Надявам се. Кога е родена Грейс?

По дяволите, помисли си Тъкър. Някой се опитва да смята. Изпита едновременно ужас и облекчение.

— По-късно — каза Тъкър.

— По-късно от кого или от какво?

— Има неща, които не са ти ясни.

— Нима? Като например какво интересно има във възрастта на Грейс?

— Ти си умна жена, Ани. Ще стигнеш до отговора сама. Но аз не мога да говоря за това сега.