Фалшификаторът от черния кос
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фалшификаторът от черния кос». Краткое содержание книги:
Развръзката, по рецептата на жанра, е неочаквана…
— Не ви разбирам, мистър Фернандес.
— Филма — каза той. — Снощи по нареждане на Режисьора снимахме всичко: цялата спасителна акция. Най-напред въртях аз, после, когато трябваше да говоря на Тони, предадох камерата на моя асистент. Щяхме да използуваме материала за седмичния преглед и за документация… Ако в онези мигове след стрелбата асистентът ми е успял да хване паниката на тълпата, а предполагам, че е успял, защото нито един оператор в света няма да изпусне такъв един силен момент, вие ще видите няколко общи, а може би и средни и близки планове на тичащи и викащи хора тъкмо след стрелбата. Там трябва да съм и аз.
Идеята ме респектира: такова нещо никога не би ми дошло наум, то можеше да се роди само в главата на един кинаджия.
— Приемам предложението — каза Мирски. — Николай, разпореди се.
Без да се бавя, поисках по телефона продукцията в село Захариево. Обади се бай Шими, по-разтревожен отвсякога:
— Ти ли си, другарю Карлов? Чу ли новината: един пистолет е изчезнал от стаята на Кети Браун. От реквизита, но истински, боен. Също като камата. Кети е отчаяна. След снощната история с Тони тя се плаши да не би…
— Бай Шими, разбрах. Успокой Кети, кажи й, че пистолетът е намерен. Бай Шими, интересува ме друго: проявена ли е лентата, с която снимахте снощи спасяването на Тони?
— Охо, другарю Карлов, много бързаш. Не познаваш лабораторията, там има едни кочанени глави… Материала го пратихме днес на обед със самолет, ще го получим най-рано след три-четири дни. Цветен е.
— А по желание на милицията не може ли по-рано?
— И още как може, само че при условие милицията и друг път да ми съдействува с такива пожелания. Тогава производствените срокове на моите филми ще бъдат съкратени наполовина…
Оставих слушалката с раздвоена душа: желаех, разбира се, филмът да докаже невинността на симпатичния Фернандес, но заедно с това се страхувах, че тия проклети снимки могат окончателно да направят на пух и прах моята тъй проста и убедителна схема.
— Мистър Фернандес — каза Мирски, — сам разбирате, че докато не видим филма и не изясним случая, вие ще трябва да останете на наше разположение.
— Нямам нищо против — той се усмихна с искрящата си усмивка, — но бай Шими ще ми лепне такава глоба! Днес имаме важни снимки.
— Ще се разберем с Шими. Лейтенант Данкин, изведи господина в стаята на дежурните, погрижи се за вечеря и за всичко останало. А конкретно от тебе, Николай, искам следното: веднага да отидеш да спиш, защото ми приличаш на сомнамбул, погледни се само в огледалото, а утре да ми дадеш обещаните доказателства, че фалшификаторът е твоят Тони. Аз съобщих за любопитната ти хипотеза на Големия шеф, той се заинтересува и иска да види Тони с очите си. Така че дръж се, от София пристига цял самолет с шефове.
Навън ме чакаше Елина с огромна фуния сладолед.
— Готово ли е? — попита тя със засмяната си муцунка, като лизна от белия крем.
— Нищо не е готово — рекох. — Утре е най-важното и така могат да ме сготвят, че дим ще се дига. А сега трябва да спим, и то веднага. Така заповяда началството.
— Умно началство имаш ти. Да знаеш как ми се спи, уморих се от това плуване до скалите.
Но не спах. Отначало не ме остави тя — беше мила с мен, мила с една неприсъща ней меланхолична нежност, бих казал с едно тъжно женско примирение и аз почувствувах, че това отбелязва окончателния край на оня съпружески ултиматум за оттеглянето ми от занаята: Елина наистина ме обичаше.
А после дълго мислих как да се добера до последните веществени доказателства, как да стигна до ателието и как да организирам утрешния показ на Тони пред софийските шефове. И дори си съчиних солидно, почти академично слово с аргументи из областта на историята, психологията, медицината и изкуствата.
До мен спеше Елина, косите й ухаеха на люляк, аз се чувствувах несъкрушим.
6. Първи експеримент с Тони
В седем сутринта бях в болницата. Посрещна ме дежурният лекар:
— Този ваш Тони има чудовищна физика. Съвзе се за трийсет и шест часа. На други не биха стигнали пет дни. Ходи, яде, нещо майстори с алуминиевите чашки, като глина ги мачка, невероятно силен е. Още ден-два и ще то изпишем.
— Докторе, може ли да ми го дадете за няколко часа?
— За какво?
— Ще го пазя, обещавам. Необходим ми е във връзка със следствието по убийството на неговата майка.
По лицето му премина една особена, едва ли не загадъчна усмивка.
— Добре, но не го дразнете.
— Докторе — попитах, докато чаках, да донесат дрехите на момчето, — вие имахте възможност да се запознаете по-отблизо с болестта на Тони. Кажете ми, възможно ли е да съществува някаква връзка между неговия недъг и едно ненормално изостряне на негови чисто психофизически особености?