Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
На сутринта Алекс се събуди в последния възможен момент. Обикновено във важни дни, ставаше рано от нетърпение, но поради вълненията предната вечер се успа. Без да губи време, се облече, закуси набързо, отказвайки се да сърфира в старнет и се насочи към докинг-станцията, където щеше да се проведе упражнението. Когато пристигна, там вече се бяха събрали останалите. Хигрусите също стояха подредени в две редици, чакащи пилотите да се качат в тях и да се отправят в открития космос.
В този момент се появи и командир Кърт. Всички се изпънаха като струни и поздравиха. Той им махна небрежно, след което започна:
— Кадети, вие бяхте избрани от всички първокурсници на „Перперикон“ да ни представлявате на военните игри. Вярвам, че сте много добре подготвени. Но същото може да се каже и за отбора на „Дунав“. Техен преподавател е командир Лео Смит, с когото се познаваме. Уверявам ви, той не е допуснал никакви компромиси при подготовката на пилотите си! Така, че си имаме работа с много силен противник. Това, което трябва да направите, е да се съсредоточите и да дадете най-доброто от себе си! Тогава сигурен съм, победата ще бъде наша. Ако победите, това ще донесе четиристотин точки за „Перперикон“ в общото класиране срещу „Дунав“. Излишно е да ви казвам, че всяка точка може да се окаже решаваща за продължаването на кръстосвача ни напред в турнира! — Кърт направи малка драматична пауза, която даде възможност на кадетите да разменят по някоя дума. В хангара се разнесе разтревожено шушукане. Кърт продължи:
— Не забравяйте какво сте научили през тези месеци и ще имате успех. Пожелавам ви късмет и успешен лов!
След тези думи направи жест с ръка, показвайки на кадетите, че е време да се качат в Хигрусите. Всички нетърпеливо се покатериха на машините си.
Докато си слагаше шлема, Алекс почувства прилив на адреналин, въпреки, че битката още не бе започнала. Това нямаше да е първият път, в който щеше да мери сили с живи противници, но сега те бяха пилоти от друг кръстосвач и резултатът имаше значение за цялостното класиране. Ако загубеха днес, можеше да станат причина за отпадане на „Перперикон“.
— Алфа лидер, имате разрешение за излитане! — чу се по радиостанцията.
— Разбрано! — отговори гласът на Габриела в радиото. Тя командваше Алфа групата, а също и целият отбор от първокурсници. Петимата се изстреляха в открития космос. Веднага след това се чу отново гласът от командната зала:
— Браво лидер, имате разрешение за излитане!
— Разбрано! — отговори Алекс и поведе хората си. След секунди те вече летяха извън кръстосвача. Последва ги и група Делта, начело с Райън Даниелс.
— Говори Алфа лидер! — отново се чу гласът на Габриела. Тя се обръщаше към всички в ескадрилата. — Получихме информация за петнадесет бандита, приближаващи нашата позиция с висока скорост! Вероятната посока на атаката е вектор сиера, от седми квадрант. Заповедите ни са да прихванем и да атакуваме противника. Преминаваме в търсеща формация!
— Разбрано! — отговориха Алекс и Райън. Сега всички летяха така, че да покриват с дългообхватните си сензори колкото могат повече пространство. Беше от изключително значение да забележат противника навреме, защото в противен случай той можеше да ги изненада неприятно.
Петнадесетте учебни изтребителя летяха с постоянна четвърта светлинна скорост в предполагаемата посока, откъдето щяха да се появят противниците им от „Дунав“. Всеки един пилот следеше със сензорите си определен участък от пространството пред тях с надеждата да засече противниковите изтребители. Изведнъж по радиостанцията се чу гласът на Елена Лайз. Тя бързо и развълнувано докладва:
— Тук кадет Лайз, засичам голяма група от вражески изтребители! Координатите им са 056/374/857, вектор седем! Скоростта им е четвърта светлинна!
— Незабавно изключете сензорите си! — изкомандва Габриела. — Предприемаме обхождаща маневра, следвайте ме! — Алекс много добре разбираше какво прави, той самият би постъпил по същия начин. Габриела се надяваше, че от противниковия отбор още не са ги засекли и ще продължат курса си без промяна. Дългообхватните сензори трябваше да се изключат, защото импулсите им правеха тях самите по-лесни за засичане. Ако планът проработеше, щяха да успеят да издебнат Дунавци, осланяйки се на вероятното им местонахождение изчислено на базата на тяхната последно известна скорост и посока. Изминаха няколко тягостни минути, в които всички мълчаливо летяха в очакване. Габриела играеше опасна игра, защото ако противниците им се усетеха, щяха да променят курса си и да ги изненадат от неизвестна посока. Ескадрилата летеше „сляпа“ с изключени сензори, разчитайки единствено на данните от преди няколко минути, които можеха вече да не са актуални. В момента, когато двете групи според изчисленията трябваше да се засекат, Габриела нареди: