Брат по съдба
- Автор: Северин Тим
- Серия: Викинг #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА — СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ
- ISBN: 978–954–649–958–5
- Переводчик: Елисавета Маринкева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Брат по съдба». Краткое содержание книги:
Трилогията «Викинг» е първата художествена творба на изтъкнатия автор. Тим Северин е носител на златен медал от Кралското географско общество и на наградата «Ливингстън» от Кралското шотландско географско общество. През 1966 г. той получава докторска степен от колежа «Тринити» в Дъблин, Ирландия, където живее и преподава и до днес.
«Брат по съдба» е втората част от дебютната художествена творба на Северин.
Лондон 1019: минали са няколко месеца от бягството на Торгилс от ноктите на ирландската католическа църква. Едва 19-годишен, той е въвлечен в опасна връзка с Елфгифу — съпругата на Кнут, най-могъщият владетел на Севера. Страстта между любовниците, събрани от съдбата в ложето на греха, ще отприщи жестоки последици. Торгилс отново е принуден да бяга. В мрачните води на ледените морета, преследван от сянката на вината, той среща Гретир — друг беглец от закона. Необичайната дружба между тези двама странни спътници ще ги отведе до много приключения и ще подложи на изпитание вярата на Торгилс…
С «Брат по съдба» омагьосващото пътешествие назад във времето продължава. Романът ще ви отведе в един свят на красота и жестокост, където героите на севера кръстосват моретата в търсене на съкровища и слава.
За да не се подхлъзне, носеше дебели вълнени чорапи, които бе намокрил за по-добро сцепление. Знам за мокрите чорапи, защото аз пръв видях Хаеринг. Предупреди ме старият сив овен. Гретир, Илуги и Глаум се бяха скупчили при стълбата и обсъждаха с Онгул и селяните разтоварването на овцете. Аз напротив, нарочно останах по-далеч от ръба, за да не ме видят отдолу. С изключение на докаралия ме фермер, никой не знаеше, че съм на острова, и сметнах за уместно да запазя присъствието си в тайна. Затова и забелязах внезапното раздвижване сред овцете, пасящи до ръба от обратната на Гретир страна. Животните надигнаха глави и застинаха място, втренчени празно напред. Бяха подплашени и видях, че напрягат мускули, готови да побегнат. Старият сив овен обаче само уверено изприпка напред, сякаш очакваше да го погалят. Миг по късно видях на скалата от нищото да се появява ръка и да опипва за опора. После се появи главата на Хаеринг. Бавно, много бавно, се изтегли над ръба и се просна по лице в тревата. Тогава и видях мокрите чорапи и забелязах, че за да намали теглото си, е въоръжен само с привързана на кожен ремък брадвичка.
Тихо изсвирих, за да предупредя останалите. Гретир и Илуги едновременно се извърнаха и незабавно засякоха опасността. Докато Хаеринг се изправяше, Гретир каза нещо на Илуги. По-малкият брат настъпи към вече капналия Хаеринг, големият остана на място, в случай че великанската му сила потрябва, ако се наложи с помощта на Глаум да изтеглят стълбата.
Горкият Хаеринг. Беше напълно изтощен от зрелищното си изкачване, а вместо да открие Гретир и Илуги сами, се озова изправен пред четирима мъже, и то без предимството на изненадата. Развърза секирата. Може да беше виртуозен катерач, но не го биваше като воин. Държеше секирата отпусната пред себе си и когато Илуги замахна с меча си, с лекота я изби от ръцете му.
Хаеринг не оказа повече отпор. Илуги изглежда реши, че убежището му е осквернено, а може и никога да не бе убивал човек и искаше да довърши започнатото. Имаше нещо маниакално в начина, по който челно се спусна с меча си към невъоръжения млад мъж. Норвежецът се стресна, извърна се и хукна по чорапи из тревата. Само че нямаше къде да избяга. Илуги мрачно преследваше жертвата си, без да спира да размахва меч, а Хаеринг се извиваше и приклякаше, за да избегне ударите. Тичаше към камъка, който прикриваше входа към землянката. Може би искаше да се скрие зад него, но не познаваше терена. Зад камъка започваше стръмен наклон, който свършваше при ръба на канарата. Оттам до морето имаше четиристотин метра пропаст. Хаеринг хукна право надолу, към пропастта. Може да мислеше, че скоростта му ще го изнесе достатъчно далеч, или изпадна в паника, или искаше да умре от собствената си ръка, не от меча на Илуги. Каквито и да бяха намеренията му, изтича право до ръба на пропастта, без да се колебае се метна напред… продължи да тича, все едно още бе на твърда земя. Размаха ръце и крака и се изгуби от погледа ни.
Отидох при Илуги, предпазливо приклекнах и припълзях напред, за да надникна към зейналата пропаст. Далеч долу на брега в странна поза лежеше натрошеното тяло на катерача. Хората на Онгул вдясно от мен бяха видели трагедията и вече гребяха към мястото, за да приберат трупа.
През следващите три месеца не се направиха повече опити да ни прогонят от Дранг. Смъртта на Хаеринг може би шокира фермерите, които бездруго имаха достатъчно работа през лятото. Приятелски настроеният селянин ни посети само два пъти и донесе новини. Основното събитие бе смъртта на Снори Годи през зимата. Старейшеското място наследил синът му Тород — мъжът, когото Гретир пощади. Запитах се дали Тород е наследил и надзора над огнения рубин, който оставих у баща му и дали Снори му е разказал историята на камъка.
Кръвният ми брат посрещна мрачно новината за смъртта на Снори Годи.
— Изчезна и последната ми надежда за справедливост — каза, когато седнахме на любимото ни място до пропастта. — Знам, че Снори отказа да поеме защитата ми на Алтинга, когато се върнахме в Исландия и че ти говори с него от мое име. Но аз все пак хранех тайната надежда, че ще промени решението си. Нали пощадих сина му Тород. Но сега е твърде късно. Снори беше единственият човек в Исландия, който имаше престижа и познанията по право да отмени присъдата ми.
След кратко мълчание Гретир се обърна към мен и умолително каза:
— Торгилс, искам да ми обещаеш нещо: искам да ми дадеш дума, че ще направиш нещо велико с живота си, не да ме оплакваш безполезно, ако моят живот бъде без време прекъснат от ръката на враговете ми. Искам да продължиш да правиш нещата, които моят лош късмет не ми позволи да направя. Представи си, че моят дух, филгя, стои неотлъчно на рамото ти, вижда това, което виждаш ти и изпитва същите неща. Един мъж следва да прекара живота си в търсене на възможности и тяхното изпълнение. Не като мен, впримчен този остров, прочул се с това, че оцелява напук на врага.